tag:blogger.com,1999:blog-1563772567574917867.post1535186161969740190..comments2022-06-21T23:01:22.754+03:00Comments on РАЗБОР - restaurants, bars, life and love review: I don't fuckin' care about this levelAntoniahttp://www.blogger.com/profile/01357178956922601062noreply@blogger.comBlogger3125tag:blogger.com,1999:blog-1563772567574917867.post-32602674702788523792010-10-28T10:42:02.700+03:002010-10-28T10:42:02.700+03:00Прочетох последния материал на Пипилота и ми се ст...Прочетох последния материал на Пипилота и ми се струва, че ако пиша пак, цялата работа ще се изроди в излишна дискусия. <br />Позволявам си да напиша малко пояснение - само за вътрешна консумация, за който и ако му се чете. Само като пояснение, защото имам чувството, че не съм се изразила добре и не са ме разбрали. Или аз самата не съм разбрала добре за какво иде реч. <br />Винаги е било интересно да чуя по повод едно и също нещо тълкуването, което всеки дава от гледната точка на съня, в който живее. Но тълкуването и деликатна и трудна работа, затова си позволявам няколко думи само от гледна точка на моя си сън:<br />- Храната ми е като любовта - практикувам я с удоволствие и взаимност. <br />Тя става по различни начини, с различен материал, понякога е много хубаво, понякога не толкова, понякога съм щастлива само от това, че я има.<br />- Храненето ми е като любовта - мога го навсякъде. Правила съм го на много места по света, с различни хора и на различни нива, навсякъде ми е било интересно. Била съм в двузвездни Мишлени в Калифорния, двузвездни Мишлени в Барселона и в тризвездни Мишлени във Франция, както и в крайпътни мексикански ресторанти в Юкатан и шатри с конско месо в Казахстан.<br />- Винаги съм обичала ресторанти с емоция, както и любов с тръпка. И тръпката ми се е определяла от разни неща, различни от етикетите.<br />- Не писах за кебапчета, а за емоцията, с която аз възприемам нещата. И се опитах да направя паралел с храната. Сигурно поради неопитност не можах да се изразя достатъчно добре. <br />Съжалявам, ако съм била в дисонанс с общата концепция на блога. Надявам се, че темата за кебапчетата е приключена и следващия път като се видим, ще можем да се смеем на други неща.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1563772567574917867.post-23014828140201557142010-10-28T10:41:19.015+03:002010-10-28T10:41:19.015+03:00Този коментар бе премахнат от автора.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1563772567574917867.post-27566447811553209302010-10-28T10:40:00.501+03:002010-10-28T10:40:00.501+03:00Драги съ-групарки,
Прочетох последния материал на ...Драги съ-групарки,<br />Прочетох последния материал на Пипилота и ми се струва, че ако пиша в блога, цялата работа ще се изроди в излишна дискусия. <br />Позволявам си да напиша малко пояснение - само за вътрешна консумация, за който и ако му се чете. Само като пояснение, защото имам чувството, че не съм се изразила добре и не са ме разбрали. Или аз самата не съм разбрала добре за какво иде реч. <br />Винаги е било интересно да чуя по повод едно и също нещо тълкуването, което всеки дава от гледната точка на съня, в който живее. Но тълкуването и деликатна и трудна работа, затова си позволявам няколко думи само от гледна точка на моя си сън:<br />- Храната ми е като любовта - практикувам я с удоволствие и взаимност. <br />Тя става по различни начини, с различен материал, понякога е много хубаво, понякога не толкова, понякога съм щастлива само от това, че я има.<br />- Храненето ми е като любовта - мога го навсякъде. Правила съм го на много места по света, с различни хора и на различни нива, навсякъде ми е било интересно. Била съм в двузвездни Мишлени в Калифорния, двузвездни Мишлени в Барселона и в тризвездни Мишлени във Франция, както и в крайпътни мексикански ресторанти в Юкатан и шатри с конско месо в Казахстан.<br />- Винаги съм обичала ресторанти с емоция, както и любов с тръпка. И тръпката ми се е определяла от разни неща, различни от етикетите.<br />- Не писах за кебапчета, а за емоцията, с която аз възприемам нещата. И се опитах да направя паралел с храната. Сигурно поради неопитност не можах да се изразя достатъчно добре. <br />Съжалявам, ако съм била в дисонанс с общата концепция на блога. Надявам се, че темата за кебапчетата е приключена и следващия път като се видим, ще можем да се смеем на други неща.<br />Сърдечен поздрав.Anonymousnoreply@blogger.com