неделя, 25 април 2010 г.

Няма нищо невъзможно, когато действат законите на случайността


Има една арабска поговорка: "Ако нещо ти се е случило веднъж, може да не се случи втори път, но ако се случи втори път, ще се случи и трети". Откакто я знам и небрежно съм забелязвала колко безотказно "работи", започнах да я наричам "закон на случайността". Прояви се и по отношение на нашите сбирки. Когато аз избрах бистро "Любимото", направих резервация седмица по-рано, за да съм сигурна, че няма да забравя, че ще има места... да се подсигуря. Същият ден се обадих, за да кажа, че няма да бъдем 10, а около 13 и абсолютно изстинах, когато влязох в малкото като капацитет бистро, в което нямаше къде да се подпреш, камо ли да седнеш. "Къде ни е масата?". Оппа-а-а, станала грешка, объркали ни с някакви други хора, и какво правим? Както заведението беше препълнено, така, в рамките на 10-15 минути някакви хора започнаха да стават, съдържателите на бистрото разместиха други от редовните си клиенти и когато първата от групата след мен, се появи, разполагахме с маса, която можеше да побере и 15 жени. Следващата сбирка беше в ресторант "Етно". Отново се оказа, че нямаме резервация и отново бяха разместени клиенти, за да ни се получат нещата и да си изядем ребрата. Едно от нещата, които винаги поръчвам в "Етно" е карнъ салад (с домати, патладжан, сирене, ужасяващо вкусна винаги, независимо дали е в някой от "Егур, егур"-ите или в "Етно"). Другото ястие, което не мърда от топ 10 в личната ми класация на "най-добрите ребра" в София са... свинските ребра, много ясно. На победителската стълбичка те си делят място с ребрата в Murphy's, където беше следващата сбирка и при това в ден, в който има футболен мач - от онези, заради които заведението прелива от англоезични запалянковци. Законът на случаността с двойната и тройна случваемост се прояви отново по безапелационен начин, независимо, че масата я бяха запазили 2 от нас. Нямахме запазена маса, това е положението. И изглеждаше повече от безнадеждно да наместим подобна огромна бройка "женоря" във футболен Murphy's day.
Тогава за пореден път се убедих, че няма нищо невъзможно, когато действат законите на случайността. Не просто ни намериха маса, но тя бе буквално в епицентъра - запалянковците нямаше как да си гледат мача, без да гледат и нас. Независимо колко безмислено е това напразно усилие на любовта - да привлечеш поглед на мъж, който се е отдал на любимите си футболни отбори. И все пак, въпреки невъобразимия шум, заради който не можехме да си чуем приказката, беше приятно да се "отъркаш" в толкова сурова мъжка енергия. За пореден път признавам - мъжете изглеждат по-мъжествени, когато гледат футбол... явно нещо с тестостерона им стана и яко блъскат феромони във въздуха.
След като се изчерпи третия път от закона на случайността, повече гаф със запазена маса не ни се е случвал.
Паралелно в живота ми този закон на случайността се прояви три пъти в твърде личен план - една ситуация се мултиплицира три пъти през лятото, по Нова Година и ей-сега, сегичка.
Но имам проблем. На мен ми харесва тази ситуация. И макар да знам, че никак не е хубаво да се мултиплицира до безкрай, защото ще престане да ми харесва и ще започне да ме изнервя, съм леко объркана. Време е за избор... Какви глупости говоря, не за избор, ВРЕМЕ Е ЗА РЕЗЕРВАЦИЯ :)

1 коментар:

  1. Murphy's е любимо място, където правят прекрасни ребра и ирландска закуска, така както ги правят по света. Проблемът там е, че много често имат по няколко бутилки от вид и често се случва, ако и на друга маса пият от същото вино, то да свирши след втората бутилка. Който пие бира - проблем няма!

    ОтговорИзтриване