BUNUEL!

Всички вече разбраха, че виното "ни" свършва. Всеки път. Във всеки ресторант. То вече даже не е проблем, щото нещо като се повтаря предсказуемо, то вече и ти имаш предсказуема рутина да се справяш или примиряваш с него (и с мъжете е същото, би казала Pipilota).

Но животът е тъй шарен, че никога не пропуска шанса да те изненада, за да не те разкисне скуката.

В случая компанията не беше обичайния състав на Разбор, а шарена компилация от няколко добре тренирани Разбор-ки, един-двама самотни, симпатични и видели свят мъже, приятел - гей с нестендартен интелект и небрежен подход към живота, че даже и една постоянна двойка от онзи дискретен софийски елит, който няма да видиш по страниците на списанията, но пък ... С други думи, присъстващите не смятаха, чеç не е име на нов парфюм, а се окзаха твърде голям залък за персонала на Бунюел, свикнал с непретенциозния прясно-градски или пост-тинейджърски посетител.

Бяхме се събрали малко-много случайно, в превалящо за редовна вечеря време, след изложбени впечатления и с подхванати редица сладки теми. Тоест, бяхме в настроение за вино.

Непосилната тежест на големия избор

Преди време, синът ми се завърна от морски воаяж из острови и други пристанищни градчета на Гърция. След това реши да ми обясни кои са най-добрите кръчми - онези, чието меню е с около пет-шест неща, каза.

"Но искаш ли да знаеш кои са още по-добри?" - попита натъртено. "Кои?" - (вече го гледах с пръскаща сърцето ми майчинска насмешка, докато авторитетно ми обясняваше нещата от "кухнята"). "

"Онези, в които няма дори и лист, написан на ръка с меню, а само ти казват какво имат в момента".

В неговия случай става дума за пристанищни селища, в които една от петте къщи в селото, набързо се е трансформирала в кръчма заради не многото спиращи на кея яхти по време на туристическия сезон. Рибата е уловена днес, а зеленчуците са от личната градина или от тази на съседа. Това е като "онова" pure simplicity, за което вече стана дума. Но само за протокола - независимо от съществуването на меню и неговата големина, има едно нещо, за което е категоричен - "Ям пържени тиквички само в Гърция" :)

В случая, обаче повече ме вълнува фактът, че винаги сме склонни на далеч по-щедра оценка за качеството на Нещо си, дори и когато това Нещо е Човек, когато нямаме Бог знае колко богат избор. Имаш ли богат избор, първо - започваш да се колебаеш, после да сравняваш плюсове и минуси (взираш се в грамаж, цена, допълнителни екстри), отваряш, затваряш менюто, чакаш да видиш какво ще донесат на другите, ако визията не е достатъчна, започваш да опитваш... все по-трудно става да избереш. А накрая винаги остава едно съмнение, че си имал и друг шанс, но си го пропуснал. Колкото и да опитваш от "многото", си оставаш леко гладен, незадоволен... прецакан някак.

Точно с такова усещане си тръгнах от BESO bar & dinner - изключително популярно място, както се оказа (дори имаше някаква широко промотирана история, свързана с героите на "Стъклен дом", а и шофьорът на таксито беше съвсем наясно къде ни кара, за разлика от друг път). За масово място, постоянно препълнено с хора, е направено доста добре. Елегантно е. И вън и в онова пространство, което в същността си е "полувътре". Идея нямам, обаче къде се пушат наргилетата от снимката. Най-вероятно ги носят по масите, но въпросът не е в това. А че на "хале", макар и разиграно в модерен интериорен стил, наргиле не му отива. Това е атрибут за по-задушевна атмосфера. От друга страна, гъвкавостта по принцип се възприема за достойнство в нашия бързо променящ се (и оставащ все един и същ) свят. В частта bar, заведението много директно асоциира със стила на баровете по Черноморието. И еклектиката не спира до тук - покрай сервитьорите се разхожда друг вид персонал, облечен ... ъ-ъ-ъ интернационално да го кажем. Предположихме, че идеята е да се символизира различния вид "етно", кухня, която се предлага. Може и да не е точно така, защото африканецът, който обикаляше с количка напитки няма с какво да се "върже" в менюто. Иначе, беше симпатяга. Готин, един.

Похвално е, че за мащаба на BESO bar & dinner, сервитьорите нямаха грешка. Никога не запомнихме кой е нашият, но на когото и да споделяхме желанията си, нямаше объркване на поръчката, забавяне или пропуски и добавена стойност в сметката. Определено си заслужават бакшиша момчетата.

Храната... беше вкусна, признавам. НО по нашите критерии страдаше от същото превишаване на дозата еклектика, както и цялото пространство. Това заведение винаги ще се пълни, защото покрива цялата палитра на масовия вкус - има и шопска салата, има и рукола, има и домати с моцарела, и тарама хайвери, и богати салати с разни пилешки филенца, има свинско, телешко, пилешко, но и миди, суши, BBQ, ако искаш изчистени риби и мръвки, метнати на огъня... - целият микс от всички видове храна, които станаха популярни през последните 7 - 8 години е събран накуп в BESO bar & dinner.

Когато ти го сервират, обаче, се появява "кичът". Например, под съвсем приличното карпачо от октопод имаше големи резени домат и върху тях патладжан наситно - като доматена брускета с патладжан, и едва отгоре карпачото. Първоначално се учудих кому е нужно да се преиграва с толкова щедра гарнитура на карпачо, но бързо се сетих, че има много неща, които се диктуват от пазара. Че в толкова масово заведение, просто няма на кого посмъртно да продадеш голяма чиния, която би изглеждала обидно празна само с едни тънки резенчета октопод на цена от 7 - 8 лв. В този тип заведения, чинията трябва да изглежда много пълна. Тогава клиентът е happy. И вълкът сит, и агнето - цяло. Горе-долу същия беше случаят с мидите - вкусни, добре направени, но преиграни в зеленчука, наречен "провансалски" (Все пак, много по-добри отколкото в рибната "Яфа" и Червената къща на "Гладстон". За да сме наясно - по нашите критерии, най-добрите миди в София са в "Добро" в сградата на театър "София") .

Фототапетът с японката би трябвало да говори, че има и суши. Има. Не го опитахме. Нищо не може да кажем. Но то вече... бива ли заведение без суши... срам и позор!!! И въпреки това, за мен си остава загадка, защо потребителят преживява съотношението количество-цена при сушито по-лесно, отколкото при карпачото? Нямам отговор, независимо дали е телешко или от октопод.

You are what you choose. Keep an eye on how you make your choices

Говорихме много за изборите, които правим... за изборите, при които нямаме избор, за възможностите, които се отварят при всеки избор, и за вратите, които се затварят щом веднъж го направиш. Повече в работен план, отколкото в интимен. Но за много от нас, професионалният избор се е превърнал в толкова интимен момент, че партньорството с мъжете все по-трудно си "го мери" по важност. Което... може би не е добре. Но в такова време живеем, неизбежно е да не бъдем част от колективния избор на три-четири поколения вече (ако включим и децата ни, за чиито избори също говорихме на дълго и широко).

Докато говорихме за изборите, наблюдавах и как избираме храна от толкова голям асортимент, защото начинът, по който го правим е точно същия, по който взимаме и останалите си решения в живота. Аз реших да опитам поне две неща, които обичам, но опитах сьомгата на Shekina и ципурата на Shanty, и спаначените рулца на Lisa. Бях си доволна от моето, но останах с чувство на респект към избора на Shanty, която по принцип е човек, който първо си дава сметка какво иска и без никому да натрапва своя избор поръчва едно нещо и то е перфектното. В случая - празна от зеленчуков кич чиния с една хубаво изпечена риба и резенче лимон. Enough is enough. Излишно е да казвам, че точно по този начин се отнася и към личния си живот (а и така се облича). Знае защо прави своите избори и те са точно това, което иска, без излишни джуфки, финтифлюшки и капризи.

Shekina също знае какво иска, но предимно когато става дума за домати. Иначе иска и скариди, и миди, но накрая си поръчва сьомга. И... "десерта, който носите на съседната маса".

Нейният маниер е да опита от твоето, но след това си поръчва онова, което по принцип обича. Ако някой нещо вече е поръчал, дори да го харесва, не си го взима само за нея. Аз действам по друг начин - ако харесам нещо от общите блюда, си поръчвам само за мен.

Lisa обикновено е напълно доволна, от онова, което си е поръчала, предлага го за опитване, обикновено не я изкушават чуждите желания и поръчки. Malvina не понася общи поръчки и сметки. Обича да си знае какво е поръчала и точно за какво ще си плати. Sophie обича общите поръчки особено когато става дума за виното. По отношение на храната също е наясно със себе си и не изпада в колебания и ненужни експерименти.

Тази вечер, Celine бе най-интересният случай на масата. Тя обикновено действа като мен - ако нещо й хареса, си го поръчва само за нея. Този път обаче беше много нервна. Притисната от спешни избори, които трябва да направи по най-оптималния начин. И в това състояние на вътрешна разпокъсаност, подсъзнанието й, явно реши да вземе в ръце балансът й - както каза Shanty: "Тя толкова е решила да не си усложнява живота тази вечер, че си поръча две еднакви салати".

Моето вътрешно равновесие обаче се разклати от големия избор, от това че нищо не ми хареса докрай, от това че на тръгване си казах: "Трябваше да си поръчам само лаврак на плоча" и ... докато пътувах с таксито към нас, все по-категорично усещах, че така незадоволена вкусово не мога да се прибера и да си легна.

Малко преди да вкарам ключа в ключалката на външната врата, направих кръгом и възстанових вътрешната си хармония с нещо, което със сигурност обичам - Carmenere 2007 на Mollina, Chile с френски сирена.

Докато още е топло навън или места за спасяване на достойнството

Вярно, че не споделяхме много, но не сме пропускали случай да поглезим небцето с ароматни вина и вариации на летни салати и ястия, старателно вслушвайки се в съветите къде си струва да отидем. Посетихме и старите си явки - местата, на които се събирахме преди да започнем начинанието с блога. Все още са добри: и "Махалото" след ремонта, и "Жадната ламя" (нищо че не е сезон, нямаше как да не си вземем и порция ребра), и Guest House (на по-малки групи).

За съжаление и двата пъти, в които посетихме TAVAN, нямахме късмет с времето и панорамата към Витоша от терасата на върха на света. Бяхме вътре, където също е добре и като панорамна гледка включително. Но за TAVAN-а ще ви разкажем отделно. За сега мога само да кажа, че това абсолютно не е мястото за романтично уединение, независимо, че обстановката го предполага. "Обичайните заподозрени" бързо се прехвърлиха там. Срещи и от трите вида - на бивши, настоящи и бъдещи компании/приятели/приятелки/гаджета/съпрузи/колеги/бизнес-партньори... са много възможни. На този етап. Предполагам, че ще важи и за зимата, защото това е "модното място". Храната е чудесна - само половината меню прилича на онова в Mezze, има си чисто нови Tavan-ски специалитети, виното не свършва!!! (което рядко ни се случва). И все пак, не го броим за откритието на сезона, защото на този етап просто оправдава очакванията като "братче" на Mezze.

Откритието на сезона е ASADO - някогашната "Пчела", от миналата зима трансформирана в Аржентински ресторант. Стековете на снимката по-долу са от партито за откриването на сезона в градината.

Извън специалното парти за откриване на ресторанта, мръвките са точно толкова телешки, вкусни, сочни и с толкова много имена - чораско, ръмп стек, ентракот, ростбиф, рибстек - че определено са необходими поне пет посещения, за да разбереш, кое ти е любимо. А след това още пет, за да се увериш със сигурност... и след това още пет - за да опиташ нещо друго и така нататък. Въобще не бих искала да подценявам TAVAN-а като място за удивително добри стекове, но просто мястото за АРЖЕНТИСКИ СТЕКОВЕ е ASADO (в това отношение подценявам единствено Enoteca Uno, заради цените. Просто в ASADO човек може да си позволи финансово онова, което в Енотеката ... по-трудно).

В един от най-топлите дни на лятото, когато ние посетихме Градината, не беше уместно да опитваме толкова мръвки. Но поръчахме около пет пъти спаначения пудинг със сос от сирена. Всички бяха доволни от салатите си, които не записах прилежно. Моята беше с телешко бон филе, тиквички и зелена салата. Със совиньон блан на Trapiche си пасна чудесно. Лошото беше, че виното свърши точно когато решихме да опитаме и десерта Алфахорес - аржентински бисквити, бял и натурален шоколад, конденцирано мляко и пудра захар.

Самата аз не обичам сладко, ама наистина. Останалите от нашата женска група по различни причини отказват десерти (най-често не заради диета, а защото вече е свършило виното и разговорът е отишъл в посока къде ще пием по още едно, а не какъв десерт ще ядем), но винаги настоявам да поръчаме ЕДИН с 10 лъжици. И се случва да се чуе... "ммм искам и аз, но само за мен" :)

Репликата "Искам и аз от това, но само за мен" означава, че на някого нещо много му е харесало. Опитващ, на който започва да му се свива сърцето, че и другите си взимат, си поръчва отделно. Така или иначе, сметката най-накрая я плащаме общо, защото много се объркваме. Особено в бройката на бутилките вино.

И вътре обстановката е много приятна, изискана, без да е претенциозна, но докато още е топло, е грехота да не се седне в градината. Масите са сепарирани така, че посетителите могат да се виждат, но има доста по-голямо усещане за самостоятелност на компанията, отколкото на други места с градини.

НЕОБХОДИМО КРИЗИСНО УТОЧНЕНИЕ: Много добре знам, че е криза, много добре знам на колко хора са им намалени заплатите, закъсал бизнеса, получили са известие за уволнение, писма от данъчните, писма от банките, на които дължат кредити и какво ли не. Нещо повече - всяка една от нас го знае по себе си. Никоя от нас не е "цъфнала и вързала". Но това е една от причините женските ни сбирка да са A MUST.

Съзнавам, че разказвам за телешки стекове, чиито имена трябва да се проверят в кулинарна енциклопеди, за да се разбере какво точно означават, във времена, в които за много хора и кремвиршите са под въпрос. НО когато изглежда сякаш целият свят се е наговорил срещу теб, трябва, просто трябва да помниш, че имаш един човешки дълг към живота си - дългът към удоволствието. Преди да бъде промотиран във философски книги и есета, дългът към удоволствието съвсем не е измислен от скучаещи аристократи, които се чудят какво да правят с парите си, а от хора, които по различни причини са се опитвали отчаяно да си спасят достойнството.

Елизабет Гилбърт в "Яж, моли се и обичай" го обяснява така: "Не искам да обидя никого, като сравнявам прекалено себе си с многострадалните сицилианци (и тяхната ужасяваща бедност, постоянният гнет не просто върху доходите, а върху живота им, чиито култ към храната е пословичен). Въпреки това ще кажа, че същото нещо, което е помогнало на поколения сицилианци да запазят достойноството си, помогна и на мен да започна да възвръщам своето - а именно идеята, че оценяването на удоволствието може да бъде опора на нечия човечност. (...) Усетиш ли мъничка възможност за щастие по време на мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от калта - това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е (а също и твое човешко право) да намериш нещо красиво, без значение колко е крехко."

В този ред на мисли, не е цинично да призная, че се е случвало крехък телешки стек да е връщал оптимизма ми, че мога да се справя с различни видове кризи. При други жени шопингът има подобен ефект.

Местата, които посещаваме и срещите ни една с друга за всяка от нас и по различни причини са едно от нещата, които правим, за да си запазим достойнството и да поддържаме човечността си, вярата в любовта, приятелството, майчинството - всичките красиви клишета, от които е замесена харизмата на един човек. Това е причината да го споделяме с вас. Или както веднъж ми каза Celine, когато се бях паникьосала, че "този път наистина не знам какво да правя" - Whatever works! Просто трябва да не спираш да се оглеждаш за нещо красиво. Или мнооого вкусно. It's really work! It works that way...

Ресторант ASADO е партньор на City Club. С карта на City Club ползвате 10 % отстъпка