Скарабар - от петък това име звучи по различен начин. Защото стана арена на един чудно хубав рожден ден, със смях, с рози, със закачка като да се бяхме върнали в детската градина, а най-накрая имаше и духане на свещички върху най-вкусната торта.

Е, рожденият ми ден се получи, защото дойдоха почти всички, които трябваше, защото това са хората, с които живея, с които се смея, карам се, сдобрявам се, клюкарствам и пътувам, споделям концерти, ходя на балет, заемам и получавам, гледам как растат децата им и те питат за моето, а вече и децата им идват на нашите рождени дни, въобще хората - единствени по избор, приятелите.

Е, искам да отдам дължимото и на още нещо, заради което се получи - Скарабар. Дали заради божествения мирис на истински кебапчета от месо, оня цвърчащ и омайващ мирис от моето детство, заради който веднага ми замириса на море. Дали заради простичката, а все пак артистично удобна обстановка, обляна в ярка чистота и светлина, така че да не пропуснеш кой е дошъл и какво прави дори и най-далечния ъгъл, заради която си спомних "Журналистите". Дали заради салатата, която имаше вкус на истински домати и краставици, та сякаш попиваше ракията на Сашо Велянов, ей тази ракия като онази, дето имаш чувството, че си схрускал налято от слънце зърно грозде. Дали заради обслужващите (е, не искам да казвам персонал!) - усмихнати момчета и момичета, които сякаш въобще не се мяркаха наоколо, но бяха там, където ти трябват на секундата, та ме накараха да си мечтая за сина, който липсваше. Изобщо - място, където отиваш. Отиваш, защото има причини да отидеш. Отиваш, защото - както писа някога Хемингуей (такъв един писател) - е чисто и светло.

Благодаря ти, Скарабар! Пак ще дойдем...

Изложбата на Албена

Албена Михайлова е една от нас. Няма значение точно коя. Важното е, че след дълга пауза не устоя на зачестилите въпроси на приятели "хайде, кога ще правиш изложба" и наистина ни изненада с нова техника, стил, материали.

Винаги питам художниците как предпочитат да наричаме онова, коетот са създали - картини, платна, творби, работи. Албена предпочита да казва: "Тази работа е правена върху индиго". Впрочем, работите върху индиго първи получиха лепенки с имена на хора, които си ги запазиха.

Изложбата на Албена For friends & fans е вдъховена..., е поощрена може би от желанието на нейните приятели, но бе "форматирана", когато тя открива тези рамки - кутии в IKEA след като се връща от почивка в Гърция миналото лято. Вместо да ми разправя за морски приключения, когато се видяхме да пием кафе след като събра слънце, тя каза: Ако знаеш какви уникални рамки купих... Край! Правя изложба. Пролетта!

И ето, направи я. За свое и за наше удоволствие.

Хайде, че свършват, а трудно ще я накараме отново да си зарязва бизнеса, за да рисува още.

Изложбата е в галерия "Аросита" - ул. "Врабча" № 12

Изложбата на Албена

Албена Михайлова е една от нас, но все още няма да издаваме точно коя - по-интересно е когато има интрига :)

Но за сметка на това е нарисувала едни чудесни неща. Когато съм писала нещо за изложби на художници, първият въпрос, който им задавам е - как си наричаш нещата: картини, платна, творби, работи.

В този конкретен случай Албена предпочита да казва: "А тази работа е рисувана върху индиго". Провокацията за новата й изложба са постоянните въпроси на нейни приятели кога ще направи изложба. А тя не правеше, защото здраво се беше развихрила в бизнеса с недвижими имоти. И други бизнес начинания я вълнуваха през последните години. Но миналата година, минавайки през IKEA след лятната си почивка в Гърция, купи 70 малки рамки - кутии и каза: "Правя изложба". Дълго не я правеше. И все ни казаваше - имам време, знам какво искам, и вярно така направи. Абсолютно ни игнорира за съвсем не дълъг период от време, след което истински ни изненада. Защото сегашните й работи наистина са различни от онова, с което човек когато е приятел на някого свиква да възприема като нормално за неговия стил.

В общи линии това е причината изложбата й да носи името For Friends & Fans.

Албена експериментира с нов тип бои, нов тип техника върху хартия и индиго. Рядко интересен и успешен експеримент. Бих добавила само, хайде, че не останаха, а ще ни е трудно да я убеждаваме пак да зарязва бизнеса, за да рисува :)

Работите й са в галерия "Аросита" на ул. "Врабча" № 12

Да излезеш от приказката за принца на белия кон...

Така се случи, че успях да се запозная неформално с Фредерик Бегбеде. Попаднал сред три непознати жени вечерта преди да си хване самолетът, какво да ни прави човекът, реши да играем на една игра с въпроси, на които трябва да отговаряме истината, истината и само истината. Един от въпросите, на който аз отговарях беше: "Ако имаш дъщеря на 18 години и трябва да й кажеш едно единстевно нещо, което да е важно за целия й живот, какво ще е то?". Реших да играя с извода, до който неколкократно стигахме на нашите култови женски сбирки: "Да излезе от приказката за принца на белия кон", казах.

Трябваше обаче и да обясня как си я представям тази работа. И какво правиш когато спреш да се надяваш, че ще срещнеш своя The One. Обясних своята версия така: "Трябва да се съсредоточиш върху себе си, да изучиш сетивата си, да опознаеш нещата, които харесваш и които не харесваш, кога обичаш да ставаш, кога обичаш да лягаш, как ги предпочиташ яйцата (нали помните онази сцена от "Булката беглец" - с всяко ново гадже, тя започваше да яде яйцата както той ги предпочита и правеше онова, с което той се занимава. Когато реши да се вземе в ръце, си направи яйца по 10 различни начини, за да разбере кои яйца харесва тя). И тогава, когато си центрирана в себе си, ще привлечеш и мъже, които са в синхрон с теб.

Бегбеде се съгласи, че трябва да се излезе от приказката за принца на белия кон, но останалото оспори - дори когато си наясно със себе си, няма гаранция, че онзи, с когото ще се напаснеш в някакъв момент, е твоят човек, защото любовта не трае вечно.

"Казах мъже, не казах мъж" - не паднах по гръб аз. "Ако постигнеш яснота коя си, няма как да се спреш на един мъж, защото няма как един да покрие всичко. Трябва и да си наясно, че тръгнеш ли по този път, ще има много мъже, с които ще изживееш различни нюанси на самата себе си, с които да споделяш различните си вкусове и кефове".

"В един момент човек помъдрява - не се даваше и той. - Освен, че си наясно със себе си, не може винаги да скиташ. Трябва да имаш ясни критерии какво ти е най-важно за човекът, с когото можеш да живееш. Вкусовете, навиците, любовта са неща, които се променят".

Този път аз се съгласих, защото точно това бе и идеята на нашите женски разговори на тема "да избягаш от приказката за принца на Белия кон".

Важно е да уточня, може би, че половината от нас имат стабилен брак или дълга, устойчива връзка. Другата половина все още са в своя скитнически период. И "скитниците" са на различна възраст. На този етап, аз съм окей с живота си на необвързана. Устроила съм си живота така, че липсата на ежедневно общуване с мъж, не е липса, а достойноство и благодат. Останалите необвързани са на периоди - ако в момента имат работа или занимание, което ги вълнува, са по-скоро от моя отбор. Когато усещат зацикляне в останалите житейски сфери, в които изявяват себе си, започват да си задават въпроса дали намирането на правилния мъж би ги извадило от омагьосания кръг. В крайна сметка, цялата работа опира и до децата - не можеш току-така да избереш мъж, от когото не искаш да родиш деца. Но тази тема сега ще я прескоча, независимо, че тя е свързана с идеята за принца. (Случайно попаднах на едно предаване на Карбовски с баба - йога, която каза, че няма внуци, защото дъщеря й не е срещнала принца. А Карбовски с лекота отсече: "Ами, да не търси принца".) Така или иначе никоя от нас, за нищо на света и през ум няма да й мине да зареже мъжете централно. Ако имаме някакъв спор, той е само за различните начини на форматиране на връзката, така да се каже.

Правилото на Sophie: За да излезе от илюзията за Принца на белия кон (колкото по-бързо и по-рано, толкова по-безболезнено), всяка жена трябва да определи 9 (девет) неща, които са важни за нея и 3 (три!), с които по никакъв начин не трябва да прави компромис. Въпросните три неща е важно да си ги припомняш в екстремни ситуации - когато връзката е на някой от своите кръстопътища. Друга много важна подробност е, че след като определиш деветте неща, които са ти важни в един човек (напр. "стабилен, успешен, с чувство за хумор, да може да готви.... ), трябва да запомниш много добре, че ако мъжът отговаря на 6-7 от тези критерия, това е твоят човек. Ако отговаря и на 9-те... "има нещо гнило в Дания".

"Психически стабилен, да ми вдъхва уважение и респект, да е интелигентен" - набързо обобщи една от жените със стабилна връзка. Останалите ... особено "скитниците" не бяхме сигурни на кои три жизненоважни неща да се спрем. Обсъждахме ги и над порциите си с ребра в "Етно" и във френския ресторант Maison Godet, докато си облизвахме пръстите от превъзходния гъши дроб и... от всичко, което поръчахме. Здраво зациклихме когато стана дума, че са ни важни други неща, а не благосъстоянието му, но все пак то е важно, защото не можем да направим компромис с личния си lifestyle. Говорихме и за обратния казус - какво правим, когато жената няма добри финансови възможности, а той има. По тази линия се оказа, че на тази маса и по този въпрос цари единодушие, синтезирано от репликата: "Той може да ти дава 1000 лв., но само ако ти изкарваш 2000".

Shanty се забавляваше до едно време с критериите, с които обстрелвахме хаотично пространството (докато ушите на сервитьорите порастваха) и в един момент ни каза: "Страшни глупости говорите. Толкова е лесно да "вкараш един мъж в чехлите". Когато жената иска Той да Е, той иска да се чувства като такъв. За да се ограничим с 3-те важни неща, ще ви кажа какво ми е важно на мен:

1. Да ми носи кафе в леглото сутрин, в часа, в който се събуждам, независимо дали ми говори и дали сме се карали за нещо предишната вечер.

2. Да не свършва преди мен.

3. Да бъде в състояние и да поеме отговорността да осигури бъдещето на децата ни, независимо от отношението му към мен.

Такъв човек ти просто го уважаваш. Ако изпълнява тези три важни неща... сам си "влиза в чехлите" и за всичко останало.

Впрочем, мъжете са съвсем наясно с тази необходимост от практичност, когато си избират съпруга. И уважават жената, която е наясно какво иска. Или както каза и Бегбеде (повтарям): "Трябва да имаш ясни критерии какво ти е най-важно за човекът, с когото можеш да живееш. Защото любовта не трае дълго".