петък, 26 ноември 2010 г.

The girls meet the boys

Когато качвам снимките в блога за всеки пореден текст, винаги играя тото. Може би аз не умея все още да ги качвам така че да ги подредя, но така или иначе, първото изречение от поредния текст, обикновено се предопределя от автоматичния генератор, отговорен за подредбата на снимките. И този път, избора на "лотарията" изключително много ме разсмя, защото ще пиша за нашата вечер с момчетата. Онази, на която поканихме представителна група "лоши момчета" на нашата женска вечеря.
За протокола, ще се опитам да дефинирам много точно какво според мен означава "лошо момче".
Почти всяка жена иска да има връзка с мъж, който освен други благородни качества като отговорност, щедрост, онова прословуто "чувство за хумор", което и аз вече не знам какво значи когато го прочета като изискване и опцията "свобода" с неясни граници по отношение на разтегливост, би искала не на последно място мъжът до нея да я разпалва, но без да я изгаря. Е, това е "добро момче", на което му се позволява да потапя крачета в "лошотията" само до колене. И той е окей с това. Защото в крайна сметка има до себе си грижовна и отдадена на мъжките му драми жена, която умее да му създава и уют. Тя е доволна също.
Истински лошото момче в общи линии на първо място винаги разгорещява и задължително изгаря. Лошото момче не е "политически коректно" към интереса си към вас. Съвсем типично за него е например, да ви прегърне, за да не забележите, че в този момент просто иска да огледа, намигне или изпрати въздушна целувка на друга жена, без това да предизвика драма у вас... Такива едни неща. Но в същото време, лошото момче е онова, с което винаги ще умирате от смях, забравяйки всички предварителни критерии към изискването "чувство за хумор". Та, ето такива момчета поканихме ние на вечеря. Поканихме ги в защитена среда, защото сме достатъчно "врели и кипели", за да знаем много добре с кого си имаме работа. Знаем също, че когато много жени са заедно, те взаимно се пазят от преминаване на почтените граници на забавлението. Автоцензурата винаги минава във високите си нива. Това е принципът и на харемите, впрочем.
И макар храната в "Аромат" да бе повече от чудесна, по-вълнуващия спомен бе от мускулната треска от смях.
Колкото до мен - позволих си една волност, но само защото дълги години съм тренирала бойното изкуство да превръщам лошите момчета в приятели. И приемам за съвсем нормално да нахълтвам в "задния им двор" (не в онзи смисъл). В случая - нахълтах в мъжката тоалетна на "Аромат", за да разбера защо се връщат леко развълнувани и с нова попикаваща от смях история след като се облекчат. Заради нас или заради нещо друго?

И ето какво открих - това е рамкираната фотография над писоара в мъжката тоалетна на "Аромат". Простете, че издадох тази тайна. Вярвайте ми, знам какво да премълча.

Този ракурс е само за доказателство. Издавам тази тайна и по две други причини. Първата е лична - за да могат да ми кажат: "Глупости, какво толкова й има на тази фотография, това е виц, мъжка приказка просто... Разбира се, че заради вас (особено заради теб) бяхме така превъзбудени..." - даже няма да го кажат така, а по някакъв далеч по-чаровен начин, извън границите на моето въображение, който ще ме разсмее и ще разлее такава топлина в тялото ми, че ще искам да им посветя не само една песен, а цял албум със заглавие I love the way you lie.
Втората е ... за да подскажа на жените, които са окей с концепцията, че мъжът трябва да е на ръба на възбудата, когато ни ухажва и му предстои да плаща сметката, че има един софийски ресторант, в който имат "помощ от приятел" в мъжката тоалетна. Ако разговорът нещо ви се опъва, изпратете го да пишка. И готово...

Сега си слагам ципа на устата и минавам към мястото, което момчетата избраха за срещата си с нас. Ресторант "Аромат" е в "Стрелбище", на ул. "Дедеагач", бл.11А. Менюто му е изключително приятна изненада. Това на снимката са ароматни свински котлети, поляти с редукция от кайсия и марсала за 9.90. Едни от най-смислено похарчените 9.90.
Поръчахме още чудесни салати - овации за "Бетрав" с печено червено цвекло, биволско сирене, свежи марули, карамелизирани орехови ядки... ммм, витамина в стил "Аромат" - моркови, филенца портокал, ябълка, салатен микс, бадеми, стафиди и цитрусов винегрет, Цезар също е ... както си трябва, че и отгоре.

Това тук е телешки дроб върху канапе от спанак соте и картофено пюре, гарнирано с хрупкав бекон и Порт деми. Отново за 9.90. ... И поне в нашия случай порцията стигна за две момиченца. Облизахме си пръстите... Не буквално. Казах вече, държахме се изключително възпитано за ситуацията. В менюто има още доста уникални неща, до които не стигнахме, но съм сигурна, че няма как някой да остане разочарован и от задушения агнешки джолан, и от печените пъдпъдъци, и от маринованите свински медальони, поднесени със сос от круша, мед и канела, и от филето от лаврак с доматено-маслинова салца и т.н.
А, момчетата ни казаха непременно да опитаме лимоновия пай. Разбират ги "наш'те момчета" нещата. Как да не ги обичаш... Никога няма да те подведат. Ама никога! Когато става дума за удоволствие само по себе си (тази една дребна подробност е изключително важна). И всяка жена, която възнамерява да си има работа с тях, трябва да има предвид, че единственото, което може да си позволи с тях е, както казваме ние, ДА ENJOY-ва! И да знае, че след това няма запетая. Има точка. ТОЧКА.
Винената листа е много добре съобразена със специалитетите, в чиито почерк доминира сладко-киселата гама. От българските изби доминират Levent, Катаржина, Санта Сара, Тера Тангра, Логодаж... най-доброто. Селекцията на вносните вина също е много качествена и съобразена в ценовия клас от 24 до 99 лв.

Сега... какво да ви разкажа още, като то не може да се преразкаже, защото едно е да се опиташ да скицираш някоя история, заради която ни излизаха сълзи от очите, а съвсем друго да пресъздадеш интонация, жест, накъсани фрази с предихания, които те подготвят за нов тласък от смесени емоции на удоволствие и срам от това на какви простотии всъщност се смееш и колко Дзен има във всички тези мъжки приключения, които чухме.
Когато казвам Дзен, въобще не преувеличавам. Всичките там духовни книги, които някои четат, щедро промотират концепцията, че каквато ти е житейската нагласа - това ти се случва. Е, само когато съм била в компанията точно на тези момчета, някак инстинктивно започвам да разбирам, защо въпреки модела на "разрушителен живот", не само оцеляват, но продължават да намират и пари, и жени, и удоволствия, и всичко онова, за което другите се трудят денонощно само с една цел - за да си го позволят "някой ден". И не, няма да ви кажа, че те го имат, защото си го позволяват "днес", причината е друга. Вярват, че са "осъдени на разкош".
И не, че не се депресират, не че не си задават въпросите "Господи, какво направих с живота си?, напротив - депресират се постоянно и си задават хиляди въпроси за тленността, за пропуснатите възможности, за това какво да правят с утрешния ден, задават си ги, и още как..., но в момента, в който излязат от пещерата... попадат в "разкоша", на който са обречени. И сред жени, от чието подсъзнание извира репликата "I love him in any shape of form" (момчета, няма да ви кажем за кого се отнасяше, но си разменихме няколко подобни sms-а, докато ви слушахме. И въобще не го приемайте лично. Дръжте се мъжки!)

Единственото друго нещо, което ще споделя за тази вечер, е топ-репликата в личната ми класация: "Никога не казвай пред мен числото "никога".
Напълно излишно хабене на думи. Факт.

Ресторант Аромат е партньор на City Club. С картите на City Club ползвате 10% отстъпка

неделя, 7 ноември 2010 г.

Colibri - rejunion в района на улица "Оборище" - част І

Доскоро в района на ул. "Оборище" беше позапустяло откъм добри ресторанти. Дълго време, предимно Mediterraneo бранеше честта на добрата кухня и качествената винена листа. Някои от нас с носталгия си спомняха за малкото, кокетно Colibri - надолу, в района на посолствата, на номер 18. По едно време там се бяха заселили част от екипа на бившия унгарски ресторант от Раковски, сегашното Happy..., но така и не им се получиха нещата очевидно. И... човек се примирява. Някои неща просто трябва да си останат легенди.
Затова и когато благодарение на ценителките на добрите неща и места от нашата група научих, че истинското Colibri съществува вече цяла година (и всъщност се казва Colibri 2009), много приятно се развълнувах. Още по-добрата новина е, че се менажира от същата дама, създала и първия ресторант. Винаги ми е приятно да разбера, че именно във време на криза, хората с талант и въображение се завръщат към онова, което знаят, че правят най-добре. Това поддържа увереността ми, че кризата е шанс най-сетне нещата да си дойдат по местата.

"Колибри" е на два етажа - малко маси, интимна атмосфера, ненатрапчиво и професионално обслужване, сравнително малка, но прецизно подбрана винена листа

Моят избор беше салата с козе сирене и конфит от чери домати и свински скалопини с капоната. Около мен имаше изкушени и от пастата - талятели със скариди и тиквички или с манатарки например, и от специалитетите със сирена - запечен камембер с гриловани тиквички... Хм, наблегнали сме на тиквичките очевидно тази вечер, хапнахме от тях и във вида хрупкави с пармезан. Но менюто съвсем не е доминирано от тях. Имаше и очаровани от семплата вкусотия спанак с яйце и сирене.
Така и не запомних какво бяло вино пи, бяловинопиещата част от нас, но в нашия случай, важното бе, че не свърши. Аз си поглезих сетивата с пинотаж 2006 (pinotaje - кръстоска между пино ноар и сензо) на южноафриканската изба Landskroon. И... животът лесно става приятен така.
Цените как са?
По отношение на цените, имам наблюдение, че и там, където цените ни изглеждат високи, и на местата, където си казваме - ооо, тук е окей... все средно-аритметичното на сметката е между 40 и 50 лева. Често по-високата стойност е в заведенията, които възприемаме като по-евтините. Заради онзи психологически ефект - поръчваш повече... остава храна, от нещо си недоволен, поръчваш друго... Тоест, ако мерим с този аршин, в "Колибри" на човек излиза около 40 лева. Без липси. И с кафето накрая.
За какво си говорихме ли? Дълго и широко е за обяснение, но поне стана ясно, защо не обядваме заедно. Защото през деня няма Drink & Drive.
Говорихме още и, че е абсолютно погрешна стратегия да търсиш от един мъж, пък бил той и любим, разбиране. Женското приятелство е, за да си се разбираме. Функцията на женско-мъжките отношения е съвсем различна. Обменът на енергия е друг. И преживяванията са други. Те развиват нашите чувства, сетива, емоции. Изострят интуицията, именно чрез заблудите, в които ни вкарва химията и физиката между половете. Провокират двете основни качества, които сме наследили от матриархата - милосърдие и наказание... Но хей, тези неща не се обясняват на мъжете. Благодарение на тях, ги изживяваме. Можем да срещнем разбиране за филмите, в които сме се вкарали, само при общуване с жените. Това впрочем, е другата причина, която обядът заедно е леко неуместен - дълъг идва.

Втората приятна изненада на улица "Оборище" е възстановените "33 стола" - на ъгъла с "Асен Златаров". Отново е с 33 стола, но сега е италианска тратория.
За него ще ви разкажа съвсем скоро. Би могло да се каже, че само нас чакаха, за да затворят (изключително търпеливо), така че... очевидно сме останали доволни.