Защо го правя ли? Ако не го правите, няма начин да ви обясня. Ако се подсмихнете с разбиране, няма защо да обяснявам. Така "гледам" и ресторантите, в които ходя. Никога не гледам само филма, никога не ям само храната. Давам си време за "дистанция", за да разбера това "моят" филм ли е, "моето" заведение ли е. Интересувам се и с кого си имам работа - извън класическите критерии, които несъмнено са изключително важни - качество, разнообразие, пресни продукти, интелигентен винен подбор, локация, интериор, обслужване... имам нужда да усетя и "душата" на конкретното място. Не винаги това означава да познавам лично хората, които са го създали. Затова чета и финални надписи, ако разбирате какво искам да кажа :)
Странният редактор на снимките в блога, подреди всички снимки точно в обратния ред, спрямо моята идея за ред, така че се налага да върна лентата назад - във всеки един смисъл.
В този ред на мисли, creative tapas Toro restaurant & wine определено е сред "номинираните за Оскар филми" в личната ми класация на заведенията, които групата ни посети през 2010 г. И заедно, и поотделно.
Странният редактор на снимките в блога, подреди всички снимки точно в обратния ред, спрямо моята идея за ред, така че се налага да върна лентата назад - във всеки един смисъл. В Toro човек трябва да си поръча кафе. Това е кутията, от която може да си изберете различни сортове от най-добрите световни дестинации, производители на кафе. "Върха на сладоледа" е Blue Mountain from Jamaica (9 лв. чашата - длъжна съм да предупредя. Всеки друг вид е 3.50).
Първия път, когато посетих Торо, бях с един приятел, на когото цял живот отказвам да ме заведе в Jamaica, на Bora-Bora, в Hilton на Малдивите..., но от време на време склонявам да "му покажа какво се случва в София с ресторантите", колкото да ми каже: "Не си чувала за Blue Mountain, Ха!, е нали си специалистка". Тц, не съм. Просто харесвам едни неща, а други не харесвам. И добре че не съм "специалистка", защото всъщност не ми хареса. Предполагам, че ако човек му е свикнал, ще каже "твърдо Тц" на Lavazza, но когато си свикнал с Lavazza, ти идва естествено да се намусиш на "най-да си тралала" кафето в света. Което естествено произведе и разговора: "Предполагам, че в Jamaica ще ми харесат други неща", "Е, като ти е толкова акъла да не дойдеш с мен, няма и да ги опиташ". Акъла ми стига, за да съм сигурна, че за да опитам онова, което искам да опитам в Jamaica, точно този тип човек, трябва да е дооооста надалеч. Има си хора, които просто не бива и да се явяват на кастинг за ... Jamaica, защото и на кастинга в Toro се провалят.
Но самия ресторант Toro, беше любов от пръв поглед. Вече знаех, че интериорът е дело на художника Ясен Панов и всъщност вечерта беше изключително смешна, защото се държах сякаш съм от страната на собствениците - показвах различните творчески решения на дизайнера, обяснявах концепцията на tapas в този местен вариант. Не, това не е испанския тапас, заимствана е идеята всяко ястие от основното меню да бъде сервирано и във "формат" tapas - колкото да го опиташ, за да може да пробваш повече неща.
Този десерт се нарича "Лазаня с ягоди".... нечовешки!
Най-хубавото нещо при първото ми посещение беше, че на всяка маса, имах познати. Все любими хора. Които ми създадоха уютното усещане, че Toro определено е "мое място". И второ, че "на този филм" е изключително важно да отидеш с правилната компания и в никакъв случай по някакви други снобски причини.
Шоколадово суфле
Втория път посетихме Toro заедно с "Разбор". Табелката с резервацията, ще я видите по-надолу. Снимахме я (независимо че някак нарушаваме анонимността в известна степен), защото когато я зърнахме, потекохме от удоволствие. И макар първоначално да бяхме решили, че ще си напоръчваме общо тапас-и (един tapas е напълно достатъчен за опитване от двама души), преосмислихме концепцията си, когато г-ца Радославова (с резервацията) каза: "Аз искам гъши дроб само за мен". Така че... всяка си поръча трио октоподи, глазиран гъши дроб в Марсала с конфи от ябълка и целина в редуциран Калвадос и пюре от сладка царевица, мариновано в зехтин и лимонова мащерка патешко магре с глазиран батат, мента и цитрусова домашна майонеза с кули от сини сливи (аз), агнешко трио - котлети на плоча, роле на фурна с омлет от яйца на пъдпъдък с трюфели, задушен агнешки джолан, поднесени с гарнитура спаначен кейк с орехи и т.н.... само за нея си. Както винаги, само от десертите опитвахме заедно. Тогава разбрах, че определено предпочитам и италианската арабика.
Прословутото агнешко трио, което наистина е напълно достатъчно във варианта си tapas за засищане на вкусовите рецептори с удоволствие (срещу 9.90)
Кралски "Юзо" скариди с рагу от фенел и чери домати, гарнирани с мариновани водорасли (12.70)
Те, вече са от "трета серия" в Toro. Още първия път знаех, че ще се връщам. Вторият - че този "филм" ще го гледам още много пъти в различни компании и когато някой ме попита "Къде да отидем" поне за известно време, ще имам готов и много бърз отговор. Затова третият път се погрижих да отида с компания, която под "обяд" разбира нещо, което завършва на следващия ден по обяд. Горе-долу. Тогава наистина опитах 1/3 от менюто, а останалото не пробвах, защото за разлика от първото ми посещение диалогът беше горе-долу в стил: "А искаш ли и...?" Аз: "Не мога вече, ще умра" - "Какво е смъртта пред нашия кеф". Така обичам да ходя на кино :) В този ред на мисли, Toro e едно от най-чудесните места в София, където човек може да започне своя дълъг обяд.
Изключително чаровното посрещане - табелката с резервацията
Малка част от интериора. Останалото, така или иначе е по-добре да видите на място. Защото това, което отличава Toro като атмосфера, е вниманието към детайла. Финални надписи:
creative tapas Toro restaurant & wine е част от групата на Rene Catering
Към групата са и ресторантите Mediteranneo, The Sushi Bar, La Piccola Casa, Hamachi, Вкусен свят.
Ресторант Toro е партньор на City Club. С картите на City Club ползвате 7 % отстъпка
