вторник, 27 април 2010 г.

Една среща...

Животът си има своите номера и винаги, когато най-малко си готов, ти изсипва поредното предупреждение, изпитание или просто "опресняване". С последното ме изненада вчера, когато ме срещна с една жена на 60 г. Но на 60 г. като на 40 г.! С осанка на лебед, грациозност на газела и зъби на американска актриса. Склонна съм да вярвам, че изключителният й външен вид се дължи на начина й на живот, а не на пластичната хирургия. През цялото време се бях вкопчила в очите й, от които искряха свежест и всепоглъщащо желание за живот и любопитство към новото. А бръчките около очите са от тези, които говорят повече за живота на една жена от всичко останало, извити нагоре, сякаш постоянно е усмихната в спокойно състояние на лицето. Да, българка е, но не помни от колко години живее в Швейцария. През всичките тези години е управлявала галерия за изкуство, разположена на 10 000 кв.м и застрахована за 1 млрд. евро. Сега казва, че е щастлива пенсионерка и баба на внуци.
С тази дама се видях, разбира се, в ресторант Его. Нямаше по-подходящо място от това срещу историческата сграда на австрийско посолство на бул. "Цар Освободител". Предлаганите в него ястия, които се сменят според сезоните, от лятото на 2009 г., се правят от внасяни от Италия меса. Продуктите са качествени и пресни и храната е приготвена много вкусно. Собствениците правят видими усилия да наложат ресторанта като класен. Мястото е с впечатляващ дизайн, заобикоени с фотографски класики на Лорънс Шилър. Ресторантът предлага три помещения като най-вътрешното се състои от една маса. Тук можете да си организирате възможно най-тайната вечеря, която може да приключи в бара в подземието, самият той - изключително шик. Подразбира се, че цените са над средните.
Разговорът ни беше продължителен и напоителен (за мен). Една от темите, които объждахме беше как остаряват звездите. Аз й казах, че се възхищавам на Ким Бейнсинджър, а тя ми отвърна, че изглежда много зле без грим, тъй като й е съседка и се виждат доста често. Естествено, я заподоздрях в женска завист, но съмнението ми се изпари, когато ми призна за случая, когато е изпуснала лъжицата в супата си, докато е обядвала в ресторант и там влязла София Лорен, която е над 80 г. Е, разбрах какво имаше предвид, докато говореше през цялото време за класа и стил. Междувременно погледна към клиентите на съседната маса в заведението и ме попита: "Защо това момиче на съседната маса се е извило като бастун и се опитва да си напъха цялата глава в салатата, а просто не си вдигне вилицата към лицето?". И като "пенсионерка", която гледа телевизия, попита: "Защо жените водещи в България държат да покажат цепката на гърдите си по телевизията?" и "Има една водеща с огромна руса коса, която я прави по-огромна, отколкото е, може би..."
Осъзнавайки невъзможността да се срещна отново с тази жена, пожелах да дойде с мен на разходка из столичните магазини, за да прекарам още един ден с нея, за да попия от нейната лекота, увереност и елегантност. Едно истинско риалити.
Казват, че елегантността е извисена нагоре, а сексапилът напред.....Аз с моите 170 см височина и номер на чашката на сутиена -75Б, е по-добре да си седна и да се обърна с гръб. Но пък поне е сигурно, че няма да ме видите да забивам глава в салатата или супата при следващата среща на Ocean's eleven.

неделя, 25 април 2010 г.

Няма нищо невъзможно, когато действат законите на случайността


Има една арабска поговорка: "Ако нещо ти се е случило веднъж, може да не се случи втори път, но ако се случи втори път, ще се случи и трети". Откакто я знам и небрежно съм забелязвала колко безотказно "работи", започнах да я наричам "закон на случайността". Прояви се и по отношение на нашите сбирки. Когато аз избрах бистро "Любимото", направих резервация седмица по-рано, за да съм сигурна, че няма да забравя, че ще има места... да се подсигуря. Същият ден се обадих, за да кажа, че няма да бъдем 10, а около 13 и абсолютно изстинах, когато влязох в малкото като капацитет бистро, в което нямаше къде да се подпреш, камо ли да седнеш. "Къде ни е масата?". Оппа-а-а, станала грешка, объркали ни с някакви други хора, и какво правим? Както заведението беше препълнено, така, в рамките на 10-15 минути някакви хора започнаха да стават, съдържателите на бистрото разместиха други от редовните си клиенти и когато първата от групата след мен, се появи, разполагахме с маса, която можеше да побере и 15 жени. Следващата сбирка беше в ресторант "Етно". Отново се оказа, че нямаме резервация и отново бяха разместени клиенти, за да ни се получат нещата и да си изядем ребрата. Едно от нещата, които винаги поръчвам в "Етно" е карнъ салад (с домати, патладжан, сирене, ужасяващо вкусна винаги, независимо дали е в някой от "Егур, егур"-ите или в "Етно"). Другото ястие, което не мърда от топ 10 в личната ми класация на "най-добрите ребра" в София са... свинските ребра, много ясно. На победителската стълбичка те си делят място с ребрата в Murphy's, където беше следващата сбирка и при това в ден, в който има футболен мач - от онези, заради които заведението прелива от англоезични запалянковци. Законът на случаността с двойната и тройна случваемост се прояви отново по безапелационен начин, независимо, че масата я бяха запазили 2 от нас. Нямахме запазена маса, това е положението. И изглеждаше повече от безнадеждно да наместим подобна огромна бройка "женоря" във футболен Murphy's day.
Тогава за пореден път се убедих, че няма нищо невъзможно, когато действат законите на случайността. Не просто ни намериха маса, но тя бе буквално в епицентъра - запалянковците нямаше как да си гледат мача, без да гледат и нас. Независимо колко безмислено е това напразно усилие на любовта - да привлечеш поглед на мъж, който се е отдал на любимите си футболни отбори. И все пак, въпреки невъобразимия шум, заради който не можехме да си чуем приказката, беше приятно да се "отъркаш" в толкова сурова мъжка енергия. За пореден път признавам - мъжете изглеждат по-мъжествени, когато гледат футбол... явно нещо с тестостерона им стана и яко блъскат феромони във въздуха.
След като се изчерпи третия път от закона на случайността, повече гаф със запазена маса не ни се е случвал.
Паралелно в живота ми този закон на случайността се прояви три пъти в твърде личен план - една ситуация се мултиплицира три пъти през лятото, по Нова Година и ей-сега, сегичка.
Но имам проблем. На мен ми харесва тази ситуация. И макар да знам, че никак не е хубаво да се мултиплицира до безкрай, защото ще престане да ми харесва и ще започне да ме изнервя, съм леко объркана. Време е за избор... Какви глупости говоря, не за избор, ВРЕМЕ Е ЗА РЕЗЕРВАЦИЯ :)

вторник, 20 април 2010 г.

На Дими


Момичета, къде отиваме?
И кой ще ни обича по-нататък?
Раздадохме, каквото имаме.
Изложихме се без остатък.

Към тиха старост кротко стъпваме
С надеждица за „втора младост”.
Нали сме умни, та отстъпваме
И мътим сляпо чужда радост.
.
С пиниз се хващаме за другите
В капана с делничните трески.
Царе сме ние на заблудите,
А вехнат новите прически...

Светици!
Ох, крилца ни никнат!
Не знаем колко ни отиват.
Любимите, дори да кихнат,
От нас куража си преливат.

Гнездото - милото ни топли,
Макар че птичките отлитат.
Едничка мисъл все ни чопли –
Дали изобщо ще попитат.

Очакваме отплата. Глупости!
Животът чий е, мили мои?
Не ни е длъжен.
Е, признахме си –
Не сме родени за герои.

неделя, 18 април 2010 г.

The olive garden restaurant




Ето го и мястото за нашата следваща срещар нали така? Ул. Ангел Кънчев 18, точно срещу Данис. Днес минаха оттам и ми се стори чудесно място, в менюто има няколко неща, които искам да опитам в-е-д-н-а-г-а :)

Уикендът, такъв какъвто го харесвам

Накратко. Един добър уикенд. Обяд в събота с човека, който обичам. Рожден ден на най-усмихнатата приятелка, моято имам. Втори, закъснял/отложен рожден ден на едно странно място. Обяд с най-добре пишещата ми и най-новата ми приятелка.
Опитах да напиша всичко това преди час от лаптопа на сина ми. Оказа се с парола. Намерих три фаса в стаята му, както и куп боклуци и излязох от стаята преи да успея да се ядосам. По този повод пиша от щанда на APPLE в мола. Long live APPLE! Винаги съм им била фен, макар че на щанда им в мола на Стамболийски ми обясниха, че нямат интернет, защото много го ползвали..... клиентите имаха пред вид. Идеше ми да изкрещя - Това се нарича МАРКЕТИНГ и по цял свят е така!
Както и да е. Обяд в новия ресторант Лео (под Дондуков, мисля, че на Искър е). Давам 100% препоръка - прекрасни пици и паста, богат избор на салата и вина. Както и много други ястия и предястия. Пицата с аншоа и моцарела плюс маслини е в топ 5 на най-добрите пици, които съм пробвала.
Обядът днес беше на място, където мисля, че ще посещавам често. Guest house на Раковска и Карнеги, близо до канала. Много добро ризото със спанак и сушени домати, издържан интериор и подходяща фонова музика. Не са много този тип места в София. Браво!

Lifestyle-ът ни е важен, ако ще си ставаме близки

"Любимото" на "Паренсов"


"Comercial" на "Шишман"


"Хубаво е когато хората си стават близки от първия момент" - това беше една от репликите, отправена към собствениците - сервитьори, понякога готвачи и ... "всичко" на малкото кокетно бистро "Любимото" на "Паренсов" (където преди беше Jimmy's). Там бе второто, но на практика първото регламентирано наше събиране. Преди това, от време на време и съвсем нерегламентирано се случваше да вечеряме, предимно в Comercial на "Шишман" (Произнася се "Комерсиал", а не "Къмършъл" - неговите собственици пък са от онези хора, които недоумяват защо е този напън всички чужди наименования в BG да се произнасят непременно на английски, дори когато изписването би трябвало ясно да подскаже, че има и други езици, на които говорят хората на този свят, особено по Средиземноморието, какъвто е и типа на това бистро).

Тези две места са много различни - като обстановка, като вкус, като отношение на персонала. В Comercial, което на мен лично по едно време ми беше станало "стола", задължително се поръчва домашният пастет (уникален е просто!), топлата салата от тиквички и скариди, салатата с рукола и прошуто, пастата с домати и маслини... и после се чете менюто, за да решим ще ядем ли нещо. Основната поръчка е мезе към виното и за раздумка, докато се съберем. А виното там наистина е добре селектирано. Обикновено има поне шест до осем вида прилично вино в бутилки, което може да се поръчва на чаши. Не че някоя от нас ще се задоволи само с чаша. Но да има вино на чаши ни е важно за към края. Когато все някоя твърди, че "няма да помогне" за бутилката. Има и един шоколадов десерт, който винаги се поръчва, когато го има. Никога не съм си дала труд да му запомня името, защото никога не ям десерти и обслужващия персонал прекрасно знае какво означава въпросът ми: "а имате ли онзи десерт?". Такъв е персоналът там - познава прекрасно някои от нас, но никога и по никакъв повод не ни говори на "ти". Държи любезна дистанция, реагира адекватно, уважава еднакво и редовните, и нередовните клиенти. Понякога се разсейва и трябва да го търсиш, но в никакъв случай не става дума за някакво много фатално разсейване.
Впрочем, Comercial е изключително приятно място за обяд. Всеки ден различен. Има супи, които май само там се предлагат, например от фенел. Обядът излиза около 10 - 12 лв. И лично от собствениците знам как определят обедното меню: "Знаем всеки от тях какво готви най-добре, така избирам обедното меню".


В "Любимото" готвят и Васко, и брат му. Явно и някой друг готви, защото понякога и двамата сервират. Наричам ги така фамилиарно, напълно огледално на техния подход към клиента. С тях си ставаш близък веднага. Вкусно готвят момчетата, не мога да отрека, но всеки път, когато отида, се инатят да ми предлагат "пиленце" при положение, че на "първа среща" уточних - не ям пиле. И "пиленце" не ям, пиленце ...
Което ме подсеща за една друга история, нали сме на кръчма, ще си говорим като на кръчма, с непрекъснато сменяне на темите, според спонтаннит асоциантивни връзки... Та, историята е от времето, когато се подготвях за кандидат-студентски изпит по литература. Едно момиче беше написало, че еди кой си писател бил посял "семето на революцията". А моят учител, Ники Николов (да, същият, от Английската гимназия) отсече: "А-а-а, семето вън, не сме толкоз интимни". В този ред на мисли, все ми се иска да кажа на двамата сладки братя от "Любимото" - "пиленцето вън, може да сме си станали близки, но не сме чак толкоз интимни...". Достойнства - "пиленцето, рибката, свинското филенце" обикновено са много вкусни, факт и цените са супер прилични. За прецизна винена селекция не може да се говори. За мен няма вино там и какво да правя, карам на ракия. В "Любимото" има всичко онова, с което най-масово се преяжда и препива. И те наричат с милички имена. Може би затова заведението е препълнено и никога няма места. За нас не е проблем. Ние и помежду си не се наричаме с милички имена.

Някои от нас тогава за първи път се запознаха (иначе са common friends, разбира се). И макар да си станахме симпатични, в никакъв случай не сме бързали да си ставаме близки.
Което ме подсеща за една друга история.
Веднъж, една съвсем друга приятелка, много, много, много си беше харесала някакъв мъж. И ето, дойде момента, в който буквално можеше да си го хване и да си го заведе у тях. Това беше от този тип ситуации, в които точно за това ставаше дума, а не за сложни общи планове за бъдещето. А тя, вместо да си го прибере набързо и да не излязат от спалнята й три дни и три нощи, го хвана и го помъкна по любимите си заведения. Цяла нощ. Не той нея, тя - него. Тогава, една друга женска група я попита: "Ама защо?". "Важно ми е да знам дали неговия lifestyle е подобен на моя". А-а-а, така може.
Такава е и нашата женска група. Не бързаме да си ставаме близки. Обикаляме заведения, говорим си в посока от частното към общото и обратното. И едва когато със сигурност установихме, че lifestyle-ът ни е подобен, колкото и да ни е различен животът, поискахме да правим и общи неща. И ето, "правим го" - блогът, съюзът, общото нещо.
Чао засега. И доскоро.

Ресторант Comercial е партньор на City Club. С картите на City Club ползвате 10% отстъпка

вторник, 13 април 2010 г.

Кои сме ние и какъв ни е случаят?


Ние сме 11. Не точно като Ocean's 11, колкото и да е примамлива идеята. Не ни търсете за обири. Не правим такива неща, но сме способни да направим почти всичко, на което е способна една жена, умножено по 11. Не знам дали схващате за какъв огромен мащаб става дума... Е, няма и нужда. Така или иначе, онова, което ще споделяме тук трябва да може да "носи" на публичност :)

Вижте сега какъв ни е случаят... Така или иначе два пъти в месеца ходим заедно по кръчми (общо наименование на изключително капризният ни вкус по отношение на места за хранене и пиене) и барове (общо наименование за местата, на които само пием)... решихме:

1. Да сбъднем мечтата на поне 3 от нас, които винаги са искали да работят онова, което работеше Джулия Робъртс в "Сватбата на най-добрия ми приятел" - всички да се притесняват, че Тя е в ресторанта и оценката й за храната и виното ще бъде безпощадна. И въпреки че никой не им плаща, за да го правят, толкова отвътре им идва, че на практика се случва. Всички чакат тези 3 жени първи да изберат храната и виното. А киселата им физиономия така или иначе връща ястия и вина, които не са онова, което трябва без да им бъдат вписвани в сметката. Тоест - ще пишем кратки ревюта за местата, които сме посетили, какво препоръчваме от менюто и с какво не бива да рискувате. Не си представяйте ревютата по списанията. Както стана дума, три от нас са безпощадни, но останалите 8 също имат доста над средностатистическия вкус и невероятно разнообразни вкусови преживявания буквално от всички кътчета на света. Поне 9 са виртуози в собствената си кухня. Всички пият само качествено вино, а някои могат да различат по 7 -8 различни нюанса в аромата и вкуса. Имате си работа с ценители, развивали сетивата си за гурме преживявания с години. И при това положение, съгласете се, абсолютна грехота е да не споделяме публично как се развива кулинарната култура в софийските ресторанти. Живот и здраве, ще има репортажи и от други градове, държави, континенти, планети, галактики... кой до където успее да стигне.

2. Солта и пипера е нашето life & love review. Предполагам, ясно е, че когато 11 жени се съберат, за да чревоугодничат до безобразие по никакъв начин не си говорят за затваряне на компоти. По никакъв начин не си говорят и за това как се приготвя бьоф строганов (още не сме открили къде го правят наистина добре, защото нали се сещате, теленцето трябва да е ... горе долу на възрастта на онези във FarmVille)... Ще казваме какво ни е мнението за храната, но идеята не е да ви докарваме до отегчение и да прекаляваме със снобария. Цялата работа е, че когато 11 жени се съберат си говорят едни неща... които карат сервитьорите все да си намират работа около тяхната маса и да не потропват нервно, когато останем последни в заведението, а само да седят наблизо нехайно подпрени на някоя стена с втренчен поглед никъде и наострени уши, докато ние СЕ ВЪЛНУВАМЕ и се надприказваме. Защото всяка има какво да каже за ЖИВОТА и за ЛЮБОВТА.
В този АБСОЛЮТНО УНИКАЛЕН БЛОГ ще споделяме есенцията от нашите разговори, която не веднъж е преобръщала собствените ни животи, карала ни е да се въртим в леглото и да преосмисляме постъпки, мисли, действия, имидж, израз пред света и сутиените, които носим. Да, ще говорим и за мъже, но далеч не само. Всъщност, смятаме да разсеем една ВЕЛИКА ЗАБЛУДА - че на женските сбирки се говори за мъже. Ние поне, много повече говорим за ЖЕНИ. Не за други жени - ЗА ПРИСЪСТВАЩИТЕ ЖЕНИ ПРЕД ПРИСЪСТВАЩИТЕ ЖЕНИ. За ценностите ни в това тук и сега - хаотична и взривоопасна смес от потребността от стабилността на традициите, свободата на настоящето, неизвестното бъдеще, приятелството, предателството, работата, парите, децата (разполагаме с общо 11 на различна възраст), характера на връзките ни с мъжете.
А връзките ни с мъжете една с една не си приличат. Форматът, в който всяка от нас е придобила своя опит, изживява актуалните си емоции, оргазми и пие сутрешното си кафе е totally different. Всяка има какво да каже, знае как да го каже и най-вече ТОЧНО ЗАЩО ГО КАЗВА.

3. Освен това всеки има нужда от дупка, в която иска да извика "Цар Траян има кози уши"... Затова в този наш блог (който взе да ми става любим преди да се е случил), всяка ще пише когато си поиска, за онова, което й се прииска, когато наистина й се прииска ДА СИ ГО КАЖЕ.

P.S. Генерално няма да крием кои сме - ако сме много скрити няма как да ни каните при откриване на новите си заведения, а това определено би било грешка :), но обичаме да има интрига, затова сме с Аватари. За сега успяха да се логнат Sophie, Pipilota, Malvina и Shekina. Една по една ще го направят и останалите 7. Бърза работа нямаме, забавляваме се. Ще се радваме, ако се забавлявате и вие.