Дойде времето да открием сезона на лятната градина на Mezze - рибният ресторант любим на няколко от нас. Впрочем, не на всички. Мненията ни за Mezze са противоречиви - някои го намират за излишно претенциозно и смятат, че главното му достойнство е, че е модно, че обкръжението (посетителите) там са по-важни... че е място, на което се ходи един вид, за да се покажеш - да те видят, че си там.
Аз обаче, ще изброя неопровержимите му достойства според мен. Обичам да ходя на места, където знам кои са собствениците и по тази причина съм осведомена за маниера им на пазаруване на продуктите, с които се приготвя храната. В това отношение имам 100%-ово доверие на Лъчо (единия от тях) за подбора му на риби и меса. Когато си имаш работа с храна, приготвена от риби и други морски обитатели, просто трябва да си много сигурен, че собствениците са отговорни за качеството им.
Нека се разберем за едно - София не е морски град и прясна риба няма. То и на морето няма, ако трябва да сме искрени докрай.
Другото неоспоримо достойнство на Mezze е пастата и телешкото. В това заведение не се случват грешки с тези два продукта. Десертите също са уникални. И го казвам с такава убеденост, защото аз не ям сладко. Но сърце не ми дава да не си поръчам рикотата с малиново собре (може и да не е собре, но е нещо подобно - пухкаво и нежно пюре от малини около снежно-бялата и пухкава рикота).
Mezze е и мястото, където в момента може да получите най-добрия лаврак, включително див лаврак. (Изключвам Enoteca Uno, където са ненадминати в качеството, но също така и в цените).
Онова, което винаги поръчвам е тарама хайверът, тиквичките, скариди на скара. На тиган също са добри, има ги и във вариант "таганаки", но аз си предпочитам максимално изчистеният вариант на скара. И всичко това с узо Mini - за мен.
Ядрото на нашата група е винопиещо и открихме прекрасен Sauvignon Blanc, не записах на коя изба, но ще го познаете по това, че е най-евтиният в менюто. Балансът цена-качество ни е много важен, защото 70% от сметката ни е за вино и не ни се струва уместно то да надвишава 25 лв.
Какво поръчахме още - салатата от айсберг и авокадо си я спомням. Не си поръчах, но ометох тази на Shanty под предлог, че само я опитвам...
След нашата сбирка се върнах в Mezze и с моя любима приятелка, живееща в чужбина. И определено имам намерие да се върна отново, включително в Mezze в Лозенец.
Колкото до казусът, че това е място, където е добре да бъдеш видян, пък и теб да те видят, не виждам нищо лошо в това. За три посещения видях приятели, които не съм виждала от години и които не са социално приобщени във Facebook. А какво по-хубаво от това да отидеш в ресторант, където ти е свойско.
Да, факт е, че Mezze e label place - заведение, което твърде бързо стана място, носещо характеристиките на модния бранд. И така, както чантата Fendi, Prada и т.н., носи известно послание за нейната притежателка, така Mezze носи известно послание за "обичайните заподозрени" сред посетителите му.
Да, факт е, че както в случаите с марковите аксесоари, посланието на символа, не винаги е в синхрон със съдържанието. Но моята концепция е, че ако ние не държим на качеството на марките и местата, които харесваме и тръгнем да ги бойкотираме само защото ги носят (ходят там) и хора без нужното съдържание, означава че бойкотираме и стила, който ни харесва, който ни стимулира да правим и всичко останало в живота си на висотата и със стила, който ни допада. Тоест, по-добре е "обичайните заподозрени" да си правят резервация в места като Mezze, отколкото да го отстъпим на онези, които идея нямат защо са там. По-добре е да облечем марковата дреха или аксесоар така както трябва да бъде носена, отколкото да оставяме да се вихри подносването им по вулгарен начин. Както и да е, тази тема е важна и ще я продължим.
Другите неща, за които този път си говорихме са разликите между мъжкото и женското приятелство. И още за нуждата на мъжете да им бъде оправян багажът. За разни случаи на безпомощност когато си търсят риза, спортното облекло или се покапят с нещо... За всичко това очаквайте по-подробен разказ скоро.
