Lifestyle-ът ни е важен, ако ще си ставаме близки

"Любимото" на "Паренсов"

"Comercial" на "Шишман"

"Хубаво е когато хората си стават близки от първия момент" - това беше една от репликите, отправена към собствениците - сервитьори, понякога готвачи и ... "всичко" на малкото кокетно бистро "Любимото" на "Паренсов" (където преди беше Jimmy's). Там бе второто, но на практика първото регламентирано наше събиране. Преди това, от време на време и съвсем нерегламентирано се случваше да вечеряме, предимно в Comercial на "Шишман" (Произнася се "Комерсиал", а не "Къмършъл" - неговите собственици пък са от онези хора, които недоумяват защо е този напън всички чужди наименования в BG да се произнасят непременно на английски, дори когато изписването би трябвало ясно да подскаже, че има и други езици, на които говорят хората на този свят, особено по Средиземноморието, какъвто е и типа на това бистро).

Тези две места са много различни - като обстановка, като вкус, като отношение на персонала. В Comercial, което на мен лично по едно време ми беше станало "стола", задължително се поръчва домашният пастет (уникален е просто!), топлата салата от тиквички и скариди, салатата с рукола и прошуто, пастата с домати и маслини... и после се чете менюто, за да решим ще ядем ли нещо. Основната поръчка е мезе към виното и за раздумка, докато се съберем. А виното там наистина е добре селектирано. Обикновено има поне шест до осем вида прилично вино в бутилки, което може да се поръчва на чаши. Не че някоя от нас ще се задоволи само с чаша. Но да има вино на чаши ни е важно за към края. Когато все някоя твърди, че "няма да помогне" за бутилката. Има и един шоколадов десерт, който винаги се поръчва, когато го има. Никога не съм си дала труд да му запомня името, защото никога не ям десерти и обслужващия персонал прекрасно знае какво означава въпросът ми: "а имате ли онзи десерт?". Такъв е персоналът там - познава прекрасно някои от нас, но никога и по никакъв повод не ни говори на "ти". Държи любезна дистанция, реагира адекватно, уважава еднакво и редовните, и нередовните клиенти. Понякога се разсейва и трябва да го търсиш, но в никакъв случай не става дума за някакво много фатално разсейване.

Впрочем, Comercial е изключително приятно място за обяд. Всеки ден различен. Има супи, които май само там се предлагат, например от фенел. Обядът излиза около 10 - 12 лв. И лично от собствениците знам как определят обедното меню: "Знаем всеки от тях какво готви най-добре, така избирам обедното меню".

В "Любимото" готвят и Васко, и брат му. Явно и някой друг готви, защото понякога и двамата сервират. Наричам ги така фамилиарно, напълно огледално на техния подход към клиента. С тях си ставаш близък веднага. Вкусно готвят момчетата, не мога да отрека, но всеки път, когато отида, се инатят да ми предлагат "пиленце" при положение, че на "първа среща" уточних - не ям пиле. И "пиленце" не ям, пиленце ...

Което ме подсеща за една друга история, нали сме на кръчма, ще си говорим като на кръчма, с непрекъснато сменяне на темите, според спонтаннит асоциантивни връзки... Та, историята е от времето, когато се подготвях за кандидат-студентски изпит по литература. Едно момиче беше написало, че еди кой си писател бил посял "семето на революцията". А моят учител, Ники Николов (да, същият, от Английската гимназия) отсече: "А-а-а, семето вън, не сме толкоз интимни". В този ред на мисли, все ми се иска да кажа на двамата сладки братя от "Любимото" - "пиленцето вън, може да сме си станали близки, но не сме чак толкоз интимни...". Достойнства - "пиленцето, рибката, свинското филенце" обикновено са много вкусни, факт и цените са супер прилични. За прецизна винена селекция не може да се говори. За мен няма вино там и какво да правя, карам на ракия. В "Любимото" има всичко онова, с което най-масово се преяжда и препива. И те наричат с милички имена. Може би затова заведението е препълнено и никога няма места. За нас не е проблем. Ние и помежду си не се наричаме с милички имена.

Някои от нас тогава за първи път се запознаха (иначе са common friends, разбира се). И макар да си станахме симпатични, в никакъв случай не сме бързали да си ставаме близки.

Което ме подсеща за една друга история.

Веднъж, една съвсем друга приятелка, много, много, много си беше харесала някакъв мъж. И ето, дойде момента, в който буквално можеше да си го хване и да си го заведе у тях. Това беше от този тип ситуации, в които точно за това ставаше дума, а не за сложни общи планове за бъдещето. А тя, вместо да си го прибере набързо и да не излязат от спалнята й три дни и три нощи, го хвана и го помъкна по любимите си заведения. Цяла нощ. Не той нея, тя - него. Тогава, една друга женска група я попита: "Ама защо?". "Важно ми е да знам дали неговия lifestyle е подобен на моя". А-а-а, така може.

Такава е и нашата женска група. Не бързаме да си ставаме близки. Обикаляме заведения, говорим си в посока от частното към общото и обратното. И едва когато със сигурност установихме, че lifestyle-ът ни е подобен, колкото и да ни е различен животът, поискахме да правим и общи неща. И ето, "правим го" - блогът, съюзът, общото нещо.

Чао засега. И доскоро.

Ресторант Comercial е партньор на City Club. С картите на City Club ползвате 10% отстъпка