Показват се публикациите с етикет Lazy. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Lazy. Показване на всички публикации

неделя, 13 март 2011 г.

Lazy - място от типа "Ако щеш"


Lazy под лифта за Витоша определено е място с концепция. Отделен е въпросът, че концепцията би допаднала на малка аудитория. Което предполагам за Lazy няма да е бог знае какъв проблем, защото мястото е малко така или иначе. Освен това се намира в квартал, който на нас може и да ни е далеч, но както изглежда ще се превърне в едно от желаните места за живеене в полите на Витоша. На този етап все още е повече строителна площадка и изискания стил на Lazy стои откровено нелепо. Така или иначе, ще дойде момент, в който ще пасне на цялостното излъчване на квартала.


терин от гъши дроб

Менюто е малко и стилно, точно както и мястото. Селекцията на вина е още по-малка (в достъпния клас), но все пак са подбрани от хора, които разбират от съчетаване на храната си с различни сортове - каквото и да избере човек от менюто, има поне едно вино от различен ценови клас, с което да го съчетае.
Скаридите са чудесни, пастата, очевидно приготвена на място. Патешкото - просто чудесно. Телешко не пробвахме, но отзивите на "съседите" (приятели, които живеят в близост и обичат да го посещават) са, че било феноменално. Може.
Ние обаче не си тръгнахме от там с типичния за нас кеф от вечерта, заради който обикновено едвам ни изтръгват. Като цяло, това е място от типа "Ако щеш".



паста с кралски скариди

Оставаш с усещането, че е създадено единствено за да удовлетвори личната представа за глезотия на неговите създатели, а клиентът бързо започва да се усеща в позиция, че е дошъл на място, където той трябва да отговаря на претенцията на "кръчмаря". И... ако не ти харесва, довиждане. Усеща се дори по отношението на сервитьора. И се боя, че ако Lazy беше в центъра на София, това "довиждане" щеше да се случва честичко (независимо, че понятието gourmet му отива).
В случая, когато имаш резервация и си бил път до там, оставаш, щеш, не щеш, хайде, дойдохме до тук, един вид...
Независимо от това, то ще има своята аудитория и дори, допускам, вярна аудитория - която ще намира убежище от градкия шум именно там. И която не генерира стрес от цифри в сметка.
Допускам, че ще има клиенти, които ще го приемат като своя гурме оазис. И ще имат своето право.
Просто не е моят гурме оазис. Нямам против едно заведение да бъде претенциозно, особено когато кухнята е на нужното ниво. Но ми е много важно освен това да бъде симпатично място. Иначе е просто демонстрация какво може готвачът. Може, окей, друго?
Рядко нямам желание да запиша точно как се казва онова, което си поръчвам, особено в заведения с по-завързани менюта. Мисля, че беше терин от гъши дроб. Всичко си му беше наред... просто нещо ме накара да изгубя интерес да запиша нещо повече.

неделя, 13 февруари 2011 г.

Женското приятелство или има ли то почва у нас

И така... Намерих си черновата. Хич не било сложно, но отне време. Тя започваше така: Бяхме в Spagetti Kitchen. Отидете и Вие. Ние ще отидем пак и аз лично отново ще си поръчам калмари на скара. Много са добри! Изключително съм горда, че най-накрая моите 10 прекрасни приятелки склониха да седнем в зона за непушачи! Ура! Експеримента беше успешен. Те издържаха. Пушиха по малко навън или на горния етаж, където има бар и се пуши. Получи се една динамична вечер, сменяхме си местата и гледните точки. Аз самат бях в доста динамично настроение. И дотук с моята чернова... Всичко, което мислех да напиша всъщност няма да го напиша след тази вечер в Лейзи - ново място до Симеоновския лифт с изключително приятен интериор. Оставям темата за храната и вината на Пипилота. Аз пак бях разпалена по същата тема, както и преди месец - темата за приятелството между жени и възможно ли е то. За границите в отношенията и не става ли то жертва на суетата и борбата за територия. Вече два пъти ми се случва да загубя най-добрата си приятелка по абсолютно различни причини, но като се замисля и доста сходни. И ако при повечето жени суетата е характерна черта, която е много позитивна характеристика и определяща ни като жени, то това не ни ли обрича на неминуем конфликт в даден етап? Спирам дотук. Темата става философска и скучна. А иначе нашия разговор отиде в посока доколко сме толерантни към това най-добрата ти приятелка да тръгне с бившото ти гадже или въобще да си се забавлява с него зад гърба ти? Ами да знаете, аз хич не съм толерантна! Но се оказа, за огромна моя изненада, че други са толерантни. Разни хора, разни идеали. До следващия път някъде в центъра:)

ПП Патицата на тиган с аспержи и спанак много им се беше получила в Lazy:)