Женското приятелство или има ли то почва у нас

И така... Намерих си черновата. Хич не било сложно, но отне време. Тя започваше така: Бяхме в Spagetti Kitchen. Отидете и Вие. Ние ще отидем пак и аз лично отново ще си поръчам калмари на скара. Много са добри! Изключително съм горда, че най-накрая моите 10 прекрасни приятелки склониха да седнем в зона за непушачи! Ура! Експеримента беше успешен. Те издържаха. Пушиха по малко навън или на горния етаж, където има бар и се пуши. Получи се една динамична вечер, сменяхме си местата и гледните точки. Аз самат бях в доста динамично настроение. И дотук с моята чернова... Всичко, което мислех да напиша всъщност няма да го напиша след тази вечер в Лейзи - ново място до Симеоновския лифт с изключително приятен интериор. Оставям темата за храната и вината на Пипилота. Аз пак бях разпалена по същата тема, както и преди месец - темата за приятелството между жени и възможно ли е то. За границите в отношенията и не става ли то жертва на суетата и борбата за територия. Вече два пъти ми се случва да загубя най-добрата си приятелка по абсолютно различни причини, но като се замисля и доста сходни. И ако при повечето жени суетата е характерна черта, която е много позитивна характеристика и определяща ни като жени, то това не ни ли обрича на неминуем конфликт в даден етап? Спирам дотук. Темата става философска и скучна. А иначе нашия разговор отиде в посока доколко сме толерантни към това най-добрата ти приятелка да тръгне с бившото ти гадже или въобще да си се забавлява с него зад гърба ти? Ами да знаете, аз хич не съм толерантна! Но се оказа, за огромна моя изненада, че други са толерантни. Разни хора, разни идеали. До следващия път някъде в центъра:)

ПП Патицата на тиган с аспержи и спанак много им се беше получила в Lazy:)