понеделник, 21 юни 2010 г.

Italy - the place to go.....





Наскоро си говорих с една приятелка и споделих, че напоследък все по-често си мисля за важните неща в живота, а тя каза, Ама чакай, аз си мислех, че всеки ден си мислим за важните неща в живота. После си дадох сметка, че е така и аз просто съм на етап когато си сменям приоритетите. В тоз ред на мисли по това време заминах за Италия. Това беше подарък от човек, когото много обичам и беше изненада. Знаех, че трябва да си опаковам багаж за една седмица и да тръгна към летището в уречения ден. Седмица по-късно обикаляйки прекрасните улици на Милано, Верона и редица малки градчета по крайбрежието на Езерото Гарда мога да кажа, че приоритет номер 1 в графата Пътешествия и Ваканции е Италия. Всичко в тази страна се прави с отношение към дизайна и някакси всичко е много красиво. И аз искам да отида пак! До тогава ще пиша пак за това пътешествие. Ще пиша за Италия, за храната и за това колко е важно да се чувстваш обичан:)
Някой неща много са им се получили на италианците (или сами са си ги направили) Едното е дизайна, другото е храната. Почти няма как да попаднеш на лош ресторант и на лошо вино. Почти няма как да устоиш на шопинга. Почти няма как да не си кажеш, Този италиански ми звучи много лесен!

Завърнала се в София и подвластна на инерцията и едноседмичния навик да ям паста всеки ден, попадам в Бунюел. До ONE MORE на Шишман. Не ми се критикува. Знам, че не е Италия, а и много харесвам това място и концепцията на собствениците за Bar/Restaurant Performance Space и се надявам да поправят кухнята. Там беше и нашата следваща среща. Ще отидем пак. Виното не свърши. Пихме джин. Говорихме си за нещата от живота. За проблемите и промените. За нас самите. За това какво правим, как се променяме и колко е хубаво да имаш спомени, както и приятелки, с които да създаваш бъдещите си спомени. За предизвикателствата, който изкачат ненадейно и те карат да откриваш себе си и да се изненадваш на нещата, на които си способен, на собствените си реакции. За влиянието на две чаши вино върху комуникативните ни възможности:)

Като заключение във връзка с приоритетите:
1. Италия е must see/visit/go again/live destination
2. Лятото пийте джин - не свършва
3. Отидете в Бунюел, на Шишман 12
и на последно, но много важно място - Оранжевото нещо в чашата не е енергийна напитка. Това е АПЕРОЛ ШПРИЦЕР - коктейл от Аперол, Просеко и сода + резен портокал. Пият го в Италия навсякъде. Много добре им се е получило. Аперол продават в прекрасния italian deli shop на Аксаков.

понеделник, 14 юни 2010 г.

Mezze opening


Дойде времето да открием сезона на лятната градина на Mezze - рибният ресторант любим на няколко от нас. Впрочем, не на всички. Мненията ни за Mezze са противоречиви - някои го намират за излишно претенциозно и смятат, че главното му достойнство е, че е модно, че обкръжението (посетителите) там са по-важни... че е място, на което се ходи един вид, за да се покажеш - да те видят, че си там.
Аз обаче, ще изброя неопровержимите му достойства според мен. Обичам да ходя на места, където знам кои са собствениците и по тази причина съм осведомена за маниера им на пазаруване на продуктите, с които се приготвя храната. В това отношение имам 100%-ово доверие на Лъчо (единия от тях) за подбора му на риби и меса. Когато си имаш работа с храна, приготвена от риби и други морски обитатели, просто трябва да си много сигурен, че собствениците са отговорни за качеството им.
Нека се разберем за едно - София не е морски град и прясна риба няма. То и на морето няма, ако трябва да сме искрени докрай.
Другото неоспоримо достойнство на Mezze е пастата и телешкото. В това заведение не се случват грешки с тези два продукта. Десертите също са уникални. И го казвам с такава убеденост, защото аз не ям сладко. Но сърце не ми дава да не си поръчам рикотата с малиново собре (може и да не е собре, но е нещо подобно - пухкаво и нежно пюре от малини около снежно-бялата и пухкава рикота).
Mezze е и мястото, където в момента може да получите най-добрия лаврак, включително див лаврак. (Изключвам Enoteca Uno, където са ненадминати в качеството, но също така и в цените).
Онова, което винаги поръчвам е тарама хайверът, тиквичките, скариди на скара. На тиган също са добри, има ги и във вариант "таганаки", но аз си предпочитам максимално изчистеният вариант на скара. И всичко това с узо Mini - за мен.
Ядрото на нашата група е винопиещо и открихме прекрасен Sauvignon Blanc, не записах на коя изба, но ще го познаете по това, че е най-евтиният в менюто. Балансът цена-качество ни е много важен, защото 70% от сметката ни е за вино и не ни се струва уместно то да надвишава 25 лв.
Какво поръчахме още - салатата от айсберг и авокадо си я спомням. Не си поръчах, но ометох тази на Shanty под предлог, че само я опитвам...
След нашата сбирка се върнах в Mezze и с моя любима приятелка, живееща в чужбина. И определено имам намерие да се върна отново, включително в Mezze в Лозенец.
Колкото до казусът, че това е място, където е добре да бъдеш видян, пък и теб да те видят, не виждам нищо лошо в това. За три посещения видях приятели, които не съм виждала от години и които не са социално приобщени във Facebook. А какво по-хубаво от това да отидеш в ресторант, където ти е свойско.
Да, факт е, че Mezze e label place - заведение, което твърде бързо стана място, носещо характеристиките на модния бранд. И така, както чантата Fendi, Prada и т.н., носи известно послание за нейната притежателка, така Mezze носи известно послание за "обичайните заподозрени" сред посетителите му.
Да, факт е, че както в случаите с марковите аксесоари, посланието на символа, не винаги е в синхрон със съдържанието. Но моята концепция е, че ако ние не държим на качеството на марките и местата, които харесваме и тръгнем да ги бойкотираме само защото ги носят (ходят там) и хора без нужното съдържание, означава че бойкотираме и стила, който ни харесва, който ни стимулира да правим и всичко останало в живота си на висотата и със стила, който ни допада. Тоест, по-добре е "обичайните заподозрени" да си правят резервация в места като Mezze, отколкото да го отстъпим на онези, които идея нямат защо са там. По-добре е да облечем марковата дреха или аксесоар така както трябва да бъде носена, отколкото да оставяме да се вихри подносването им по вулгарен начин. Както и да е, тази тема е важна и ще я продължим.
Другите неща, за които този път си говорихме са разликите между мъжкото и женското приятелство. И още за нуждата на мъжете да им бъде оправян багажът. За разни случаи на безпомощност когато си търсят риза, спортното облекло или се покапят с нещо... За всичко това очаквайте по-подробен разказ скоро.

събота, 5 юни 2010 г.

Табиети

Дори когато не готвят бог знае колко добре, мъжете кулинарстват като никой друг. Това е реплика на леля Ог - Тери-Пратчет-овата вещица, така че не подлежи на оспорване. А и животът винаги потвърждава този факт.
Дори жена, която готви прекрасно, не владее ТАБИЕТЪТ, така както го може "готвещият мъж". Освен това малко гледки са по-еротични от кулинарстващ мъж - когато кара ножовете да затанцуват в ръцете му със самурайски движения, когато разпалва жаравата, когато с един удар разцепва пиле на две равни половини, когато стиска с ръка лимона така, че цялото ти тяло да изтръпне. И не на последно място - мъжете импровизират с продуктите много по-добре от жените. Може би защото имат ясни критерии какво искат - да има табиетлийско мезе за ракия. Всичко това си го припомних светкавично, когато видях във Facebook салатката с ракийката на Калин Руйчев. С негово позволение публикувам и описанието, което гарантира слюноотделяне.

"и аз като всеки мъж в разцвета на силите си обичам привечер да си пийна аперитив. Друго си е една ракийка*... но днес като погледнах в "килера" се оказа че салата в забързания съботен ден съм забравил да купя... наблизо шанс за наличен зарзават нямаше, така че се наложи да "обера паяжините". Оказа се че разполагам със следното: връзка пресен лук ; 5-6 чери доматчета от онзи ден ; чесън стар ; замразени листа пресен /вчерашен/ джоджен и стандартни подправки. Малката ми щерка спи в стаята и не мога да я зарежа и да излезна на "пазар" ... мигновенната ми реакция роди следното : скилидките от глава чесън - запържени до златисто в олио. Върху тях преметнат пресния лук, нарязан подходящо - до задушаване /стомахът ми не е от желязо все пак/ - това е основата, върху която се нарязват черитата на четвъртинки и богато се добавя джоджен. Овкусява се със сол, лимон /не отцет!/ и зехтин.... жалко че беше "толкова" малко...

* като любител на ракията съм длъжен да внеса уточнение за професионалистите преди да са ме посекли! Еретизма -лед в чаша с ракия има своето място при правилно прилагане и спазването на някои условия - ледът се поставя в чашата преди напитката и е висок почти колкото чашата. Така я охлажда, топи се по бавно и не разводнява напитката. Най-важно е ракийката да се консумира преди ледът да се стопи!
И още едно уточнение за всички близки и приятели в далечна чужбина дето ракийка не им се намира: същото е приложимо и с читава текила! и е по добре от лимоноядството при комсумация. Все пак текилата си е ракия от агаве... ;)"