BUNUEL!

Всички вече разбраха, че виното "ни" свършва. Всеки път. Във всеки ресторант. То вече даже не е проблем, щото нещо като се повтаря предсказуемо, то вече и ти имаш предсказуема рутина да се справяш или примиряваш с него (и с мъжете е същото, би казала Pipilota).

Но животът е тъй шарен, че никога не пропуска шанса да те изненада, за да не те разкисне скуката.

В случая компанията не беше обичайния състав на Разбор, а шарена компилация от няколко добре тренирани Разбор-ки, един-двама самотни, симпатични и видели свят мъже, приятел - гей с нестендартен интелект и небрежен подход към живота, че даже и една постоянна двойка от онзи дискретен софийски елит, който няма да видиш по страниците на списанията, но пък ... С други думи, присъстващите не смятаха, чеç не е име на нов парфюм, а се окзаха твърде голям залък за персонала на Бунюел, свикнал с непретенциозния прясно-градски или пост-тинейджърски посетител.

Бяхме се събрали малко-много случайно, в превалящо за редовна вечеря време, след изложбени впечатления и с подхванати редица сладки теми. Тоест, бяхме в настроение за вино.

Italy - the place to go.....

Наскоро си говорих с една приятелка и споделих, че напоследък все по-често си мисля за важните неща в живота, а тя каза, Ама чакай, аз си мислех, че всеки ден си мислим за важните неща в живота. После си дадох сметка, че е така и аз просто съм на етап когато си сменям приоритетите. В тоз ред на мисли по това време заминах за Италия. Това беше подарък от човек, когото много обичам и беше изненада. Знаех, че трябва да си опаковам багаж за една седмица и да тръгна към летището в уречения ден. Седмица по-късно обикаляйки прекрасните улици на Милано, Верона и редица малки градчета по крайбрежието на Езерото Гарда мога да кажа, че приоритет номер 1 в графата Пътешествия и Ваканции е Италия. Всичко в тази страна се прави с отношение към дизайна и някакси всичко е много красиво. И аз искам да отида пак! До тогава ще пиша пак за това пътешествие. Ще пиша за Италия, за храната и за това колко е важно да се чувстваш обичан:)
Някой неща много са им се получили на италианците (или сами са си ги направили) Едното е дизайна, другото е храната. Почти няма как да попаднеш на лош ресторант и на лошо вино. Почти няма как да устоиш на шопинга. Почти няма как да не си кажеш, Този италиански ми звучи много лесен!

Завърнала се в София и подвластна на инерцията и едноседмичния навик да ям паста всеки ден, попадам в Бунюел. До ONE MORE на Шишман. Не ми се критикува. Знам, че не е Италия, а и много харесвам това място и концепцията на собствениците за Bar/Restaurant Performance Space и се надявам да поправят кухнята. Там беше и нашата следваща среща. Ще отидем пак. Виното не свърши. Пихме джин. Говорихме си за нещата от живота. За проблемите и промените. За нас самите. За това какво правим, как се променяме и колко е хубаво да имаш спомени, както и приятелки, с които да създаваш бъдещите си спомени. За предизвикателствата, който изкачат ненадейно и те карат да откриваш себе си и да се изненадваш на нещата, на които си способен, на собствените си реакции. За влиянието на две чаши вино върху комуникативните ни възможности:)

Като заключение във връзка с приоритетите:
1. Италия е must see/visit/go again/live destination
2. Лятото пийте джин - не свършва
3. Отидете в Бунюел, на Шишман 12
и на последно, но много важно място - Оранжевото нещо в чашата не е енергийна напитка. Това е АПЕРОЛ ШПРИЦЕР - коктейл от Аперол, Просеко и сода + резен портокал. Пият го в Италия навсякъде. Много добре им се е получило. Аперол продават в прекрасния italian deli shop на Аксаков.