неделя, 3 октомври 2010 г.

В България има много мини Българии, сигурна съм вече

Някъде на петата минута от събитието, наречено "София - модна столица на Балканите" започнах много да се срамувам, че съм там. Дори бих казала, че малко по-добре понесох единственото си посещение в чалга клуб. Тогава поне знаех точно защо го правя и че ще остана не повече от 15 минути.
Отидохме заедно със Celine. Срещнахме и дизайнера Мира Дамян (бутикът й с атрактивните и едновременно много стилни авторски облекла е до Blaze) и се настанихме заедно около масите, на които бе сервирано суши + бутилка Шардоне, очевидно осигурени от спонсорите. И първото недоразумение за събитие с подобна претенция, бе че ако поискаш чаша червено, трябва да си я платиш. С един замах организаторите са преценили, че за този претенциозен български моден форум, суши и Шардоне е достойната комбинация за почерпка.
Всъщност, ако трябва да броим недоразуменията по важност, първото определено бе тотална дисхармония между датата на събитието и осигуряване на комфорт за публиката. Пространството между ЦУМ и Министерски съвет, действително е удобно за дефиле, но ако ще каниш гости, които освен всичко друго имат намерение да си покажат тоалетите и ще правиш ревю на открито с изстудено бяло вино, поне трябва да осигуриш гъби за отопление. Въпреки че предвидливо си носех топъл шал, на бърза ръка се сдобих с ринит. В поканите може би бе редно да пише, гостите да си предвидят и три дни болнични.
Дълбокият смисъл на тази нова инициатива (за харчене на някакви пари, които не знам кой на кого и защо е дал) е живот и здраве, световни дизайнери да започнат да идват в София, специално за този форум. И ако верно, това е идеята, много се надявам, световните дизайнери никога да не видят видео материала от това ревю.
Шоуто започна страховито, с някакви хора, зловещо загърнати в плащове с факли в ръце. Като кадри от "Широко затворени очи", с аналогична музика, но поне без маски. Оказа се, че това "сатанинско" дефиле има за цел да представи картини на художник, чието име ми бе достатъчно непознато, за да не си дам труд да го запомня. Тези картини, представени по този начин, трябваше да бъдат продавани благотворително...
Като изключим дрехите на Мариела Гемишева, в които поне има арт концепция, всичко друго беше... ами не знам какво, но започнах да се чудя дали фешън канала не е под специална забрана в представените дизайнерски ателиета. Както възкликна Celine: "Не разбирам защо тези хора въобще си дават труд да шият тези грозни неща, от тези долнопробни платове. Може ли да излезеш на ревю с дрехи, които изглеждат сякаш си ги сглобил, колкото да не изхвърляш материала. Срам ме е да гледам това нещо".
Като изключим и конфекцията на Mango, която не е нищо повече от конфекция Mango, всичко останало беше парад на евтини "лъскавки" рокли, "облъхнати" с фаталност от карнавални маски, които се продават в Jumbo.
Организаторите определено са си спестили от закуски, червено вино и отопление, но по-лошото е, че изглежда са си спестили и от образование. А когато нямаш нужното образование и култура, най-умния ход е да не хвърляш пари, за да станеш за резил. Особено две седмици след последния London Fashion Week, който още се излъчва и ако искаш да гледаш мода, в смисъл на "МОДА", не е никакъв проблем да го направиш на топло, с хубаво червено вино и черен шоколад... и да се нагледаш на истинска революция в материите и моделите. Нито един съвременен човек с модерен стил на живот и облекло от така обявената "столица на Балканите" (голям смях) и с периферно зрение няма да се загледа в онова, което бе представено като "мода" на този форум.
Студентите от Националната художествена академия определено се справят далеч по-добре на ревютата под мотото на Be Londonized. Дори не би трябвало думата да бъде "по-добре". Be Londonized копира световните фешън модели по изключително достоен и симпатичен начин. А това нещо, наречено "София - модна столица на Балканите" е по-скоро ретроградна реплика на "Форум Българска Мода" от лошите му години.
И ... явно, че когато едно нещо е замислено по неадекватен начин и "черешката на тортата му" е точно толкова брутална. Между дефилетата на различните дизайнери, бяха дали микрофона на Красимир Аврамов, моля ви се. Който дори попита дали го чуваме. Не, миличък, не искаме да те чуваме... Корекция. Ние трите, със сигурност не искахме да го чуваме. И имахме спешна нужда от антистрес терапия. Видях обаче, че имаше някакви девойки, които дори си потанцуваха, докато той извисяваше... фалцета си... Започнах да разбирам смисъла на фразата: "Единственото подобаващо на ума състояние е изненадата"... Боже, колко мъка по този свят, Боже!

Всъщност не съм толкова изненадана. Просто си позволявам да забравям. Всеки път, когато събера психични сили да отида на някое подобно масово събитие с претенция да покаже българска "есенция", си обещавам НИКОГА ПОВЕЧЕ да не правя такива неща. И не ги правя. Докато забравя, че ги има. Държа се като щрауса - заривам си главата в моя свят, моите места и моите хора. Другото - не съществува. Неприятното е, че когато съм достатъчно забравила за какво ставаше дума и си облека някоя от роклите, предназначени да се явиш на събитието както повелява протокола, ... се чувствам точно толкова нелепо, колкото грозното патенце в кокошарника... А като разбрах, че дори се фукаме с това ревю пред италианска модна журналистка от Милано, собственик на моден тв канал... се притесних, все едно лично съм разсипала "млякото".
... Докато всички разбираме от политика, футбол и мода... това ще е положението явно. И с политиката, и с футбола, и с модата. Лоша работа.


2 коментара:

  1. много адекватен коментар! Само бих искала да отбележа, че студентите, които работиха по проекта Be Londonized ( за който се изказахте похвално, благодаря), са от НХА, а не НБУ!!!
    За някои от нас, тази корекция е важна!

    ОтговорИзтриване
  2. Поправено е! Благодаря за уточнението и извинявайте за недоразумението. Разбира се, че е важно! Успех!

    ОтговорИзтриване