понеделник, 14 юни 2010 г.

Mezze opening


Дойде времето да открием сезона на лятната градина на Mezze - рибният ресторант любим на няколко от нас. Впрочем, не на всички. Мненията ни за Mezze са противоречиви - някои го намират за излишно претенциозно и смятат, че главното му достойнство е, че е модно, че обкръжението (посетителите) там са по-важни... че е място, на което се ходи един вид, за да се покажеш - да те видят, че си там.
Аз обаче, ще изброя неопровержимите му достойства според мен. Обичам да ходя на места, където знам кои са собствениците и по тази причина съм осведомена за маниера им на пазаруване на продуктите, с които се приготвя храната. В това отношение имам 100%-ово доверие на Лъчо (единия от тях) за подбора му на риби и меса. Когато си имаш работа с храна, приготвена от риби и други морски обитатели, просто трябва да си много сигурен, че собствениците са отговорни за качеството им.
Нека се разберем за едно - София не е морски град и прясна риба няма. То и на морето няма, ако трябва да сме искрени докрай.
Другото неоспоримо достойнство на Mezze е пастата и телешкото. В това заведение не се случват грешки с тези два продукта. Десертите също са уникални. И го казвам с такава убеденост, защото аз не ям сладко. Но сърце не ми дава да не си поръчам рикотата с малиново собре (може и да не е собре, но е нещо подобно - пухкаво и нежно пюре от малини около снежно-бялата и пухкава рикота).
Mezze е и мястото, където в момента може да получите най-добрия лаврак, включително див лаврак. (Изключвам Enoteca Uno, където са ненадминати в качеството, но също така и в цените).
Онова, което винаги поръчвам е тарама хайверът, тиквичките, скариди на скара. На тиган също са добри, има ги и във вариант "таганаки", но аз си предпочитам максимално изчистеният вариант на скара. И всичко това с узо Mini - за мен.
Ядрото на нашата група е винопиещо и открихме прекрасен Sauvignon Blanc, не записах на коя изба, но ще го познаете по това, че е най-евтиният в менюто. Балансът цена-качество ни е много важен, защото 70% от сметката ни е за вино и не ни се струва уместно то да надвишава 25 лв.
Какво поръчахме още - салатата от айсберг и авокадо си я спомням. Не си поръчах, но ометох тази на Shanty под предлог, че само я опитвам...
След нашата сбирка се върнах в Mezze и с моя любима приятелка, живееща в чужбина. И определено имам намерие да се върна отново, включително в Mezze в Лозенец.
Колкото до казусът, че това е място, където е добре да бъдеш видян, пък и теб да те видят, не виждам нищо лошо в това. За три посещения видях приятели, които не съм виждала от години и които не са социално приобщени във Facebook. А какво по-хубаво от това да отидеш в ресторант, където ти е свойско.
Да, факт е, че Mezze e label place - заведение, което твърде бързо стана място, носещо характеристиките на модния бранд. И така, както чантата Fendi, Prada и т.н., носи известно послание за нейната притежателка, така Mezze носи известно послание за "обичайните заподозрени" сред посетителите му.
Да, факт е, че както в случаите с марковите аксесоари, посланието на символа, не винаги е в синхрон със съдържанието. Но моята концепция е, че ако ние не държим на качеството на марките и местата, които харесваме и тръгнем да ги бойкотираме само защото ги носят (ходят там) и хора без нужното съдържание, означава че бойкотираме и стила, който ни харесва, който ни стимулира да правим и всичко останало в живота си на висотата и със стила, който ни допада. Тоест, по-добре е "обичайните заподозрени" да си правят резервация в места като Mezze, отколкото да го отстъпим на онези, които идея нямат защо са там. По-добре е да облечем марковата дреха или аксесоар така както трябва да бъде носена, отколкото да оставяме да се вихри подносването им по вулгарен начин. Както и да е, тази тема е важна и ще я продължим.
Другите неща, за които този път си говорихме са разликите между мъжкото и женското приятелство. И още за нуждата на мъжете да им бъде оправян багажът. За разни случаи на безпомощност когато си търсят риза, спортното облекло или се покапят с нещо... За всичко това очаквайте по-подробен разказ скоро.

4 коментара:

  1. Това е едно от любимите ми места за обяд или вечеря. Няма изненади. Отиваш и порачваш калмари и те винаги са такива каквито трябва да бъдат. Октоподът е критерии за всеки един ресторант, който се е осмелил да го включи в менюто. В Мезе е отличен. Нещата там се случват с отношение и затова обичам да ходя там винаги и по всяко време:)

    ОтговорИзтриване
  2. Е, аз съм от тези, които са обратно-речиви за Mezze. "Щото не си в погото", казва кръщелникът ми - там нямаше мои познати, пък и не се сещам нито един от моите познати, който да го знае (като не броим Разбора). Въобще съм малко извън лейбъла, не го уважавам по принцип, лейбъла, де, а пък той ми отмъщава като ми бяга по допирателната на портмонето. Т.е. всеки път, когато се засиля да си купя лейбъл, отпред ми изскача някоя възпираща спешност и завършвам с менте, та ставам обект на общественото порицание, което си е купило оригинала. Колкото до кухнята - няма изненади, скаридите бяха вкусни като всички други затоговки, салатата беше вкусна като всеки нарязан фюжън зеленчук, десерт не пробвах, но пък и през ум не ми мина да си го поръчам в ресторант, чието жизнено кредо се изживява като "мезе". Основното качество на вечерта беше разговорът, но той винаги е на ниво.

    ОтговорИзтриване
  3. Забравих да кажа още нещо - във вътрешната част на ресторанта има плазма и мъжете могат да гледат срещите от Световното. В градината са всички останали, които не държат изрично на футбола.

    ОтговорИзтриване
  4. Най-ценното на различните ни мнения, е че всеки е прав. Ще цитирам Вадим Зеланд: "Какво е светът всъщност? Две огледала едно срещу друго - едното и другото отразяват съседното..." По идея в този случай отразяват НИЩОТО. Но в нашия случай, а и във всеки един друг случай, всеки един обект, човек, бил той с лейбъл или без, ха-ха образно казано е поставен между две огледала, които го отразяват по... безкрайно много начини.

    ОтговорИзтриване