неделя, 20 февруари 2011 г.

Пушачи в зона на непушачи - първи експеримент


В Spaghetti Kitchen нямаше как да съберат десет човека в частта за пушачи. Единственият абсолютен непушач сред нас, Sophie винаги се примирява с факта, че я опушваме от всички страни - кой с цигари, кой с пурети. Нищо че после я боли глава. Не повдига въпроса. Сега обаче, се оказа, че в горната част на ресторанта, където е мястото на пушачите, единствения вариант да се съберем, бе да бъдем разделени и на две маси. В крайна сметка, бързо постигнахме консенсус да се настаним в далеч по-просторното и по-атрактивно като интериор пространство в долната част на ресторанта в името на това да бъдем заедно. Размислите за женското приятелство ще ги оставя на Sophie - текстът й е в чернова, скоро ще се превърне и в белова. Аз ще споделя какво може да накара един пристрастен пушач да се почувства комфортно и в заведение, в което не се пуши.

Интериорната концепция на Spahetti Kitchen е подобрена реплика на Spaghetti Company. Докато чаках 20 минути момичетата без да мога да пуша, имах възможност не да се концентрирам в мислите си, както механично правя, когато паля цигара, а да обърна внимание на детайли в интериора. Нали знаете, дори в чакалня на лекар, не винаги ви се чете (на мен поне никога не ми се четат стари броеве на безразборно подбрани списания) и погледът започва да блуждае ... по скъсаното на балатума, по реклама на лекарство за кашлица, хрема, перде, хемороиди..., по шарките на мозайката, светлосенките около процепа на вратата, за която се надявате по-бързо да се отвори. Е, периодът на очакване в Spaghetti Kitchen е далеч по-интересен. Ние бяхме в частта, наречена "Зимна градина", която открива панорамна гледка към цялото заведение - в далечината е отворената кухня, следва всяко отделно символично сепарирано пространство, в което клиентите хем се виждат, хем имат усещане за дистанция от другите и "маркирано" собствено пространство. Подобно на Motto можеш да изчетеш не само менюто, но и текстът върху подложната хартия на кулинарна тема. Стената с клетките за бутилки вино, подобно на интериора в Spaghetti Kitchen е като тапет, който създава домашен уют. Но разликата е, че тук наистина има усещане за уют, независимо от обема на пространството. Не зная кой е правил интериора (чух няколко версии), но определено се е получил. По моите лични критерии, които нямат претенция за универсалност, най-добрия интериор на заведение напоследък (след Toro и като не забравям, че концепциите на ресторантите са съвсем различни). Хайде да го кажем така - най-добрият интериор за заведение за пица, спагети и грил. И с ръка на сърцето и известна мъка, съм длъжна да споделя, че частта за непушачи е по-хубава. За първи път имах усещане за "изпростяване" на пространството, когато се качих да попуша горе. И с удоволствие си се завърнах долу.
Първо know how за ресторантьори, които си блъскат главата как да напълнят с хора помещенията си за непушачи (така или иначе в цял свят е така, неизбежно е да свикваме) - инвестицията в по-уютен интериор ще ви се възвърне.

Свежа салата със сушени домати и моцарела - моцарелата е в малкото бурканче. Много симпатично поднесено. С добавка - флат бред на грил, който може да бъде по индивидуално желание с майонеза, чесън и зехтин; със сушен домат, босилек и зехтин, със сирене пекорино, гъби и лук; с телешка кайма и чедър

Менюто е прецизно балансирано между салати, предястия, пица, паста и грил. Моят избор беше брускета с прошуто, моцарела, тиквички на плоча с доматена салата и див лук. Хлябът за брускетата се различава от това, което сте свикнали да ви поднасят като брускета и повече прилича на две големи филии ръчен селски хляб. В случая го приготвят на място. Няколко дни по-късно, когато си поръчах същата брускета в помещението за пушачи и едната филия хартиса. Когато бяхме в частта за непушачи си изядох всичко в чинията. Този факт е нож с две остриета за дамите, които са на диета. За мен винаги е за предпочитане да си опразня чинията.

Свински ребра с гарнитура по избор - в случая, ориз басмати и флат бред със сушен домат, босилек и зехтин.

Новото в концепцията на Spaghetti Kitchen, е че освен пастата и седем вида класически пици, има американски грил. Не сме опитвали нито пицата, нито спагетите... по аналогия можем да допуснем, че си приличат с тези в Spaghetti Company. По същата причина не поръчахме и задължителното октоподено карпачо, нито пък телешкото, познато от Motto. "Метнахме се на грила". По-голяма част от нас не разсъждаваха много и си поръчаха калмари на грил. За тях обаче, ще ви разкаже Sophie. Аз държах да проверя какво е положението с ребрата, защото имам лична класация на добрите ребра в София. И тези са от добрите. И са удобни за рязане с нож и вилица, независимо, че нищо не може да замени яденето на свински ребра с ръце. До голяма степен човек си ги поръчва и заради правото да упражни това първично удоволствие от глозгане на кокалчета. Пък и когато не можеш да пушиш, един удачен вариант да правиш нещо с ръцете си е да глозгаш кокалчета, нали така?!
Второ know how за видели се в чудо ресторантьори - храната да е вкусна и да има "нещо за глозгане", храни - занимавки.


Моят десерт - ликьорът Fragioline di Bosco с диви горски ягоди

Почти всички си поръчаха прословутият десерт "Панджиало с маскарпоне" (снимката, която направих хич не изглежда толкова апетитна, колкото той е, затова не я публикувам). Както е ставало дума и друг път, не ям десерти, само ги опитвам и вече знам, че когато попадна в Spaghetti Kitchen винаги ще карам някого да си го поръчва, за да си взема дозата от две лъжички сладко. Представлява маскарпоне между шоколадови корички, не е много сладък... изключителен десерт и сравнително диетичен за всички, които не пропускат десерта.
За виното не говоря нарочно, защото макар да има съвсем прилични вина от всеки ценови клас по едно, селекцията нацелва моите вкусове само в най-горния клас, а не съм си надвила на масрафа дотолкова, че да си го позволя. Мисля, че пихме вино на Ивайло Геновски (който напоследък реши, че ще пусне вината си на по-ниски цени), но не съм много сигурна. Не беше лошо вино, но не беше и нещо впечатляващо.
Затова ми светнаха очите, когато сервитьорката донесе огромна метална дизайнерска купа с бутилки с ликьори и диджестиви - как ги носеше това крехко момиче, не знам, но по нищо не се издаде, че й е тежко.
Като цяло, Spaghetti Kitchen има от нас червена точка за обслужване. Още на етапа на резервацията ги поразигравахме с промените в бройката, после с местене нагоре-надолу. И при положение, че всичко беше резервирано, успяха да ни настанят заедно на чудесна маса. Сервитьорката, която ни обслужваше също беше поставена пред някои дребни изпитания, за които по правило бяхме длъжни да предупредим, но се справи гъвкаво. А когато пристигна с огромната метална купа диждестиви, истински ме срази.
А въпросното фраджолине ди боско се оказа любов от първа глътка. Поради липса на цигари, и ягодките си изядох, макар да не мисля, че това е особено прилично. Ако пушех, нямаше да ги изям, щях да се държа възпитано :) Така или иначе, напитката е чудесна. И в нея също има занимавка.
Завършихме горе, на бара. За да си изпием кафето, диджестива и да си побъбрим "на вратата". Нали знаете, и да са седяли четри часа заедно, жените винаги имат какво да си кажат "на вратата" - ритуалът за довиждане като нищо може да откара още един час, ей така... с шапките и палтата в ръка, на крак. Без храна, без фраджолине, без цигари дори..., но с цигари е малко по-дълго.

Трето know how за ресторантьори, които искат да задържат по-дълго клиентите си - обособете пространство "на вратата", където жените могат да се задържат на топло, докато се сбогуват... най-малко една вода ще поискат (а нашите наблюдения са, че каквото и да ядем и пием по ресторанти, водата ни излиза най-скъпа. Може би защото никой не си я смята и накрая винаги се получава една горница от 20 лева, за която се чудим от какво се е получила, докато се сепнем: аааа, водата!). Колкото по-удобно за небрежно подпиране, толкова по-сигурно, че ще поостанат.

Spaghetti Kitchen e сред партньорите на City Club. С карта на City Club ползвате 10% отстъпка.

1 коментар:

  1. Загубих си черновата.... Ядосах се, че съм я загубила, но ще започна отначало с нови, по свежи мисли:)

    ОтговорИзтриване