петък, 1 април 2011 г.

Rejunion в района на "Оборище" ІІ - 33 стола




Завръщането в ресторант "33 стола" на ул. "Асен Златаров" и "Оборище" за мен беше интересно преживяване, защото трябваше да оставя на една страна спомените си за това място и да го приема наново, с чисти сетива - като съвсем нов ресторант, каквото той е.
В интерес на истината, почти нямам спомен от храната в предишните "33 стола", освен че беше много добра. За мен "33 стола" винаги ще си останат свързани с хората легенди, с които и заради които ходех там някога. Ще запазя анонимността на онези от тях, които все още са живи и здрави и дай Боже да бъдат дълго време, но така или иначе моята емоция винаги ще свързва "33 стола" с Огнян Фунев, вечна му памет.
Огнян беше магнит за бохемите сред артистичния, бизнес и политически свят в първите години на демокрацията. Бъзикаше ги непрестанно, със специфичното си чувство за хумор ги слагаше по местата, пренареждаше отношенията в компаниите, които гравитираха около него не за изгода - така се забавляваше и го правеше толкова чаровно, че всички го обичаха и продължаваха да искат да са някъде, наоколо.
Толкова за Огнян Фунев, защото сега "33 стола" е съвсем различно място. Което впрочем, също остави в нашата женска група, освен кулинарни и емоционални спомени.

Най-симпатичното описание на Тратория "33 стола" даде Celine: Изключително приятно място. Уютно и дантелено, като за жени на генерали



Макар в симпатичния и закачлив интериор да няма никакви дантели, усещането наистина е "дантелено". Личи, че е бил търсен ефектът - интериор от средиземноморски тип, каквото е и менюто. Но определено има еклектика и в двете, която слава богу, не преминава в кич, макар да е на ръба (оттам може би идва и дантеленото усещане). С абсолютна сигурност може да се каже, че сегашните "33 стола" са симпатично и уютно място, в което или трябва да отидете голяма компания, или ако сте двойка, да имате предвид, че ще бъдете забелязани от всички останали посетители. Но е достойнство, че можете да видите какво сервират на съседната маса и да получите визуална информация преди да направите собствената си поръчка.


Там най-сетне открих и пастата с морски дарове, за която мога да кажа: "Бинго!". Тъй като изборът от салати е удивително голям и апетитен, повечето от нас, така и си останаха със салатите плюс около три пъти - карпачо.
А от винената листа има какво да се желае като асортимент.
В цените също има известна доза еклектика - някои ястия са като за скъп италиански ресторант, други го докарват като тези в пицария. Като цяло, това беше един от ресторантите, в които разделено на човек, платихме малко повече от обикновено. Ако обикновено сме окей с 30 лева на човек, тук нещата отидоха в посока към 40. Но ние пием много вино.
Общото мнение също е леко еклектично - в годишната ни анонимна класация "33 стола" излезе на едно от челните места от една страна, от друга - почти всяка една от нас е написала, че й харесва, че е "класика", но специално няма да отиде там, освен ако не е наблизо или някой не я покани.
До ден днешен за мен си остава загадка как един ресторант става успешен. С приятелите ми - ресторантьори също сме нищили темата на дълго и широко и никой не е съвсем сигурен къде бърка или кое точно е станало причина за голямата посещаемост (говоря за всичко извън масовите заведения). Така или иначе, някои стават модни и се препълват. Други, независимо колко вкусна, прилична или интересна кухня имат, остават малко встрани от вниманието на масовата аудитория. Струва ми се, такъв ще е случаят и с "33 стола", което вероятно за тях не е голяма беда, защото в крайна сметка имат само 33 стола. И са в квартал, който е леко независим от "модните места" - предполагам, че аудиторията там ще се формира по-скоро по съседски и от намиращите се наоколо посолства (каквато впрочем е и аудиторията на "Колибри").

Колкото до нас - това беше една от вечерите, в които женското ни приятелство стъпи на ново ниво. Наскоро си говорихме за "инкубационния период", който е минала всяка от нас в отношението си към "формата "женски вечери". И всички си признахме, че всъщност не го харесваме много и сме подходили с известен скептицизъм първоначално ..., но постепенно започнахме истински да се харесваме, да мислим за партньорство в онова, което всяка върши професионално.... Този еволюционен скок определено се случи след вечерта ни с момчетата в "Аромат". Женската енергия сама за себе си не е достатъчна, за да да укрепне едно женско приятелство. Трябва да се намесят мъжете, за да се стиковат напълно нещата. Едно е само да си говорим за отношенията си с тях и съвсем друго - да прекараме заедно една вечер в компанията на "здрави бохеми". След подобни изживявания, доверието се акумулира само. Не защото има нещо, което да пазим в тайна, а точно обратното - защото никоя от нас не направи някоя типична "женска издънка".
Затова и вечерта в "33 стола" спонтанно решихме, че можем да се метнем в следващото предизвикателство за приятелството - да пътуваме заедно: "През март отиваме в Мадрид".

Кулинарните ни преживявания в Мадрид очаквайте скоро.

3 коментара:

  1. Това беше една прекрасна вечер и моето първо посещение на това легендарно място. Някакси навремето все не стигнах до него... Ще ходим пак, защото храната е прекрасна, обслужването е добро и е толкова уютно!

    ОтговорИзтриване
  2. :) интересно ми беше да прочета за Огнян Фунев, по стечение на обстоятелствата живея в неговия апартамент под наем и има една прекрасна статуя от него на терасата. Сега остава да ида и в "33 стола" да се насладя на атмосферата. Странно защо все нещо ме спира да вляза там...

    ОтговорИзтриване
  3. ... "33 стола" не са онези "33 стола", макар да продължава да е приятно по друг начин, но определено живеете на една от най-култовите "тераси" в София - от типа "колко тайни знае, колко тайни крие, колко човешки съдби е събрала...". Мога само да ви посъветвам да продължите да правите купони на терасата и да събирате хората.

    ОтговорИзтриване