неделя, 13 февруари 2011 г.

Женското приятелство или има ли то почва у нас

И така... Намерих си черновата. Хич не било сложно, но отне време. Тя започваше така: Бяхме в Spagetti Kitchen. Отидете и Вие. Ние ще отидем пак и аз лично отново ще си поръчам калмари на скара. Много са добри! Изключително съм горда, че най-накрая моите 10 прекрасни приятелки склониха да седнем в зона за непушачи! Ура! Експеримента беше успешен. Те издържаха. Пушиха по малко навън или на горния етаж, където има бар и се пуши. Получи се една динамична вечер, сменяхме си местата и гледните точки. Аз самат бях в доста динамично настроение. И дотук с моята чернова... Всичко, което мислех да напиша всъщност няма да го напиша след тази вечер в Лейзи - ново място до Симеоновския лифт с изключително приятен интериор. Оставям темата за храната и вината на Пипилота. Аз пак бях разпалена по същата тема, както и преди месец - темата за приятелството между жени и възможно ли е то. За границите в отношенията и не става ли то жертва на суетата и борбата за територия. Вече два пъти ми се случва да загубя най-добрата си приятелка по абсолютно различни причини, но като се замисля и доста сходни. И ако при повечето жени суетата е характерна черта, която е много позитивна характеристика и определяща ни като жени, то това не ни ли обрича на неминуем конфликт в даден етап? Спирам дотук. Темата става философска и скучна. А иначе нашия разговор отиде в посока доколко сме толерантни към това най-добрата ти приятелка да тръгне с бившото ти гадже или въобще да си се забавлява с него зад гърба ти? Ами да знаете, аз хич не съм толерантна! Но се оказа, за огромна моя изненада, че други са толерантни. Разни хора, разни идеали. До следващия път някъде в центъра:)

ПП Патицата на тиган с аспержи и спанак много им се беше получила в Lazy:)

3 коментара:

  1. Очевидно съм пропуснала интересна вечер в Лейзи. Не съжелявам за пропуска да посетя ресторанта, който както разбрах “трябва да бъде посетен само ако свършат местата за хранене в София”, а за пропуска да участвам в една интересна и различна сряда вечер. Не искам да ангажирам никого с мнението си, застраховам се. Ще започна с термина: НАЙ-ДОБРАТА приятелка. Според мен щом човек може да се раздели с най-добрата си приятелка, просто е било илюзия или желание този човек да ти бъде НАЙ-ДОБРАТА приятелка. С най-добрата ми приятелка сме приятелки вече 30 години. Карали сме се, спорили сме до кръв, но винаги сме оставали най-добри приятелки. Няма начин да загубиш най-добрата си приятелкя, ако ти е била такава, защото приятелството не ти е даденост а трябва да се работи ежедневно за него. През годините са се появявали жени, с които сме били и останали много близки и които мога да нарека също най-много-добри приятелки, защото притежават една от друга много и различни качества за уважение. Относно бившите гаджета. Ами самата дума “бивше” означава, че щом сте се разделили значи не е ставал за теб. Може ти да си проводника най-добрата ти приятелка да намери голямата си любов тръгвайки с бившето ти гадже. Не мисля, че това може да се определи с термина “зад гърба”, а по-скоро като чувство за собственост от бившата. И ако това се случи с най-добрата ти приятелка, пожелай и пълно щастие. В живота ми се е случвало мои приятелки, най или много добри такива да тръгнат с бивше мое гадже( една от нас е пример за това), но за финал ще разкажа случката с най-добрата ми приятелка: Бяхме на 14-15 години и аз бях лудо влюбена в мой съученик. Надух и главата за него, дебнахме го по градинки и кафенета.......пропускам детаили. Те са семейсво вече 25 години. Ще кажете, да ама ти не си била гаже с него и не е същото. Повярвайте, същото е щом си на 14 години.

    ОтговорИзтриване
  2. Относно бившите, както преди малко Ви споделих, ние сме все теоретици, така че може в определени ситуации и при определени бивши да си права. А относно приятелствата - всъщност то не се разделяш, а си раздвоен между излъган и разочарован и се чувстваш като пълен тъпак, че не си виждал раелността.Или какво става, когато най-добрата ти приятелка полудее, или живота я промени, или я хване критическата.... Всъщност никой не е застрахован. И тогава я губиш, защото тя е в състояние на неадекватност и няма как да "спориш до кръв". И както се казва никога не казвай никога.

    ОтговорИзтриване
  3. Не се намесих още по време на самия разговор, защото моята житейска практика се е движила в друг тип партньорски модели. Вълнували са ме както емоциите на мъжа към мен, така и емоциите на другата жена, когато я е имало, без значение дали е била моя приятелка или ... в последствие ми е станала близка. Опитът ми е поднесъл преживявяния, благодарение на които някои от моите най-добри приятелки ever са резултат от общи мъже - кога преди, кога след, кога едновременно :) Предполагам, че се е случвало заради факта, че просто имаш разбиране за емоциите на жена, с която сте привлечени от един и същи мъж. Другия вариант е да ревнуваш, но някога, когато беше важно да взема своето решение как да реагирам в такава ситуация, предпочетох да приемам другата жена като сродна душа и да имам респект към нейните емоции. Знам и колко много усилия съм полагала да опазя чистите емоии на другата жена, когато е зависело от мен. Винаги съм смятала, че онова, което се случва между мен и мъжа, е само и единствено между нас, то не е срещу някой друг. И по никакъв начин не бива да бъде "забавление зад гърба на някого" (в моята ценностна система). Разбира се, реалността ми е показвала и другата гледна точка - че на жените не може да се има доверие :))) Мъжете са ясни. По принцип рядко ги обвинявам, защото това тяхното е природа. И не става дума за секс, става дума, че лесно могат да бъдат подведени да пият по питие или просто да се забавляват зад гърба на жена, която вярва във взаимоотношенията си с тях. И не ги обвинявам, защото те наистина няма да го направят с усещане за сериозност. Но жените трябва да имат сетива кога могат да уязвят незаслужено друга жена (не признавам мотива "заслужено е", защото няма причина да съдиш никой друг). И да, случвало се е съвсем нарочно моя приятелка да се забавлява зад гърба ми с мъж, към когото съм имала интерес. И, не, не го приех - защото макар да е "женско", това не е "приятелско" и..., хм, не е възпитано. Губя интерес към хора, които нямат респект към емоциите на другия човек без значение дали са приятели или някаква ситуация ни е заставила да общуваме по-дълго в обща среда.
    Аз съм от групата на "толерантните" - защото човек никога не знае кога и от кого ще му омекнат колената. Може да се случи. И няма да е честно към себе си да оставиш емоционалния си трепет неизживян, защото приятелка е имала подобни вълнения. Но вярвам, защото го знам от първа ръка, че има начин да бъдеш деликатен, коректен и щядящ нейните емоции - при това положение, най-малкото мисълта за нея няма да бъде неканен гост по време на онова, което ще правиш с мъжа.
    Колкото до местото, няма да пиша подробно за Лейзи по сродни причини, поради които не исках да се изказвам и по темата :)
    Това определено е място с концепция, но която за съжаление не допадна на по-голяма част от нас.

    ОтговорИзтриване