Не, не започнахме със шампанско. Изборът това да бъде първата снимка принадлежи на софтуера на блога. Но пред опцията да прекарам часове в опити да подредя снимките както искам, определено предпочитам да започна от този нов продукт на пазара на пенливите вина в България.
Stift Göttweig Brut 2007 е пенливо вино, или зект, както се казва на немски, произведено по класическа технология.
Освен това е луксозен гъдел, защото освен, че е отлежавал близо три години върху утайките (уточнение за перфекционистите – 28 месеца), при нормални 15 за шампанските, е и в много ограничен “тираж” – 2500 бутилки.
Като стил е много “шампеноаз”. В него има шардоне, пино блан и пино гри. Обикновено австрийците и германците се изкушават да правят пенливо вино и от местните си ароматни сортове, като ризлинг, но тук няма такива експерименти.
Повечето хора, които го опитват за първи път се изненадват, че е много стегнато, с плод на първа линия, а не с типичните за пенливите вина аромати на бишкоти, кроасани, хлебни нотки и прочее.
Продукт е на бенедектинска изба. Stift Göttweig означава буквално Манастир Гьотвайг. Ангелите от етикета са изографисани в манастира.
Макар че католическата църква в Австрия e най-големият земевладелец и повечето лозя са нейна собственост, практиката е да ги дават под аренда. Не и монасите от Манастира Гьотвайг. През 2006 г. решават сами да започнат винопроизводство с помощта на един много симпатичен мениджър на друга изба, съседна на техните манастирски владения. Този австриец на име Фриц Мисбауер е известен, че се заема главно с амбициозни проекти - да качи една изба от 0 до 100. Другото не му е интересно. Така че, запомнете това вино, този манастир, тази изба и този човек.
Всичко това ми го разказа Яна Петкова, много ясно.
- Тази Яна от vinoto.com, "Винен наблюдател", "Скара бар", дето внася австрийски и най-квалитетните френски вина, ли?
- Да, тази Яна. Коя друга?!
За градинското парти в прекрасната къща на Ефросия Благоева (винен журналист и много голям разбирач), отново Яна донесе най-новия хит за барбекю в Щатите - много тънки кори от кедрово дърво.
Киснат известно време във вода, за да омекнат. След това в тях се увива онова, което ще се пече на барбекюто. В нашия случай - пъстърва в три основни разновидности: с мащерка, дивисил и калоферче (откъснати току-що от градината на Ефи). Оставихме и няколко рибока без подправка, за да не вземе да стане някоя грешка. В кедровите кори отделно увихме тиквички, моркови и зелена капия.
Не е истина колко деликатен и уникален вкус имаше всичко това ... най-просто на света.
Да не говорим как финия нюанс на кедър се съчета феноменално с вината с дъб. И с шампанското си пасна перфектно всичко това. А, забравих да спомена - австрийското шампанско с ангелите беше чудесно и с пресно набраните от градината гъби. И още по-голямата изненада - изключително приятно се съчета с кьопоолуто, приготвено само от два патладжана, една чушка, малко чесън и по-категорично усещащи се орехи. Изглежда направи някаква ензимна връзка с орехите, но беше най-хубавото съчетание между шампанско и кьопоолу, което някой някога е опитвал. Нали се сещате, че нито някой в Австрия, камо ли някое величие от ранга на Робърт Паркър ще вземе да експериментира с точно тази комбинация.
Другите вина няма да ги изброявам. Тази илюстрация е заради удоволствието от чистото съзерцаване на кокетната, без да е натрапчива градинска декорация. Но тъй като няма какво да кажа за нея, освен, че е много дзен, ще вметна нещо и по категориите life & love, за да съм вярна на концепцията.
Докато си говорихме за разни странни и уникални вина, към които хората са скептични и подхождат с предубеденост, Яна сладко ни разказваше как при оценката на вина задължително трябва да се прилага един много прост метод: "Когато съдиш вино (и хора - добавям аз), правилото е да оставиш настрана личния си вкус и предпочитания и да налагаш матрицата за оценка без каквито и да било емоции. Плюшените нотки могат да станат копринени след време. Киселините може да не са случайни, а търсени с оглед на развитието му"... Такива ми ти работи с оценката на вина. Същият метод е твърде полезен и при оценка на хора... е, стига да не се жениш за тях. Грешка. Особено полезен е ако ще се жениш за тях. Стара истина е, че можеш да обичаш ВЪПРЕКИ, но трябва да се омъжиш ПОРАДИ.
Тази илюстрация трябваше да бъде преди рибите и да указва момента, в който се е подготвяла жаравата, защото без най-простото нещо на света - огънят, нашите кулинарни глезотии нямаше да бъдат онова, което са.
Въобще, какво му трябва на човек - огън, риба, онова, което земята ражда... със сол на вкус и шампанско! Pure Simplicity
Няма коментари:
Публикуване на коментар