Colibri - rejunion в района на улица "Оборище" - част І

Доскоро в района на ул. "Оборище" беше позапустяло откъм добри ресторанти. Дълго време, предимно Mediterraneo бранеше честта на добрата кухня и качествената винена листа. Някои от нас с носталгия си спомняха за малкото, кокетно Colibri - надолу, в района на посолствата, на номер 18. По едно време там се бяха заселили част от екипа на бившия унгарски ресторант от Раковски, сегашното Happy..., но така и не им се получиха нещата очевидно. И... човек се примирява. Някои неща просто трябва да си останат легенди.

Затова и когато благодарение на ценителките на добрите неща и места от нашата група научих, че истинското Colibri съществува вече цяла година (и всъщност се казва Colibri 2009), много приятно се развълнувах. Още по-добрата новина е, че се менажира от същата дама, създала и първия ресторант. Винаги ми е приятно да разбера, че именно във време на криза, хората с талант и въображение се завръщат към онова, което знаят, че правят най-добре. Това поддържа увереността ми, че кризата е шанс най-сетне нещата да си дойдат по местата.

"Колибри" е на два етажа - малко маси, интимна атмосфера, ненатрапчиво и професионално обслужване, сравнително малка, но прецизно подбрана винена листа

Моят избор беше салата с козе сирене и конфит от чери домати и свински скалопини с капоната. Около мен имаше изкушени и от пастата - талятели със скариди и тиквички или с манатарки например, и от специалитетите със сирена - запечен камембер с гриловани тиквички... Хм, наблегнали сме на тиквичките очевидно тази вечер, хапнахме от тях и във вида хрупкави с пармезан. Но менюто съвсем не е доминирано от тях. Имаше и очаровани от семплата вкусотия спанак с яйце и сирене.

Така и не запомних какво бяло вино пи, бяловинопиещата част от нас, но в нашия случай, важното бе, че не свърши. Аз си поглезих сетивата с пинотаж 2006 (pinotaje - кръстоска между пино ноар и сензо) на южноафриканската изба Landskroon. И... животът лесно става приятен така.

Цените как са?

По отношение на цените, имам наблюдение, че и там, където цените ни изглеждат високи, и на местата, където си казваме - ооо, тук е окей... все средно-аритметичното на сметката е между 40 и 50 лева. Често по-високата стойност е в заведенията, които възприемаме като по-евтините. Заради онзи психологически ефект - поръчваш повече... остава храна, от нещо си недоволен, поръчваш друго... Тоест, ако мерим с този аршин, в "Колибри" на човек излиза около 40 лева. Без липси. И с кафето накрая.

За какво си говорихме ли? Дълго и широко е за обяснение, но поне стана ясно, защо не обядваме заедно. Защото през деня няма Drink & Drive.

Говорихме още и, че е абсолютно погрешна стратегия да търсиш от един мъж, пък бил той и любим, разбиране. Женското приятелство е, за да си се разбираме. Функцията на женско-мъжките отношения е съвсем различна. Обменът на енергия е друг. И преживяванията са други. Те развиват нашите чувства, сетива, емоции. Изострят интуицията, именно чрез заблудите, в които ни вкарва химията и физиката между половете. Провокират двете основни качества, които сме наследили от матриархата - милосърдие и наказание... Но хей, тези неща не се обясняват на мъжете. Благодарение на тях, ги изживяваме. Можем да срещнем разбиране за филмите, в които сме се вкарали, само при общуване с жените. Това впрочем, е другата причина, която обядът заедно е леко неуместен - дълъг идва.

Втората приятна изненада на улица "Оборище" е възстановените "33 стола" - на ъгъла с "Асен Златаров". Отново е с 33 стола, но сега е италианска тратория.

За него ще ви разкажа съвсем скоро. Би могло да се каже, че само нас чакаха, за да затворят (изключително търпеливо), така че... очевидно сме останали доволни.