петък, 3 декември 2010 г.

Доматите да бъдат с моцарела не е достатъчно. Красотата трябва да бъде спасявана. Непрекъснато.


Имам снимка на ресторант "Театро", последното място, което нашата група посети, но няма да я поставя нарочно. Красива е, а отношението им към нас бе некрасиво. А и решението да сложа вместо илюстрация bgmaps, на което е отбелязана близостта на Къщата-музей Славейкови, много уместно ме подсети за един цитат от Ботьовото "Защо не съм...":
"Но защо не съм Славейков
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея?"
Но, млъкни сърце ...

Въпреки че статията в "Капитал light" за новият ресторант на мястото на Da Vidi като цяло е позитивна (нещо почти неизбежно, когато посещаваш подобни места като журналист) има едно много вярно изречение: "Като начало тук чувството е повече, че се отбиваш, а не влизаш". Факт е, че в интериора има интересни решения - дълго канапе с много възглавници, рамки за картини без картини, бели плотове с ниски столове, чрез които е оползотворено пространството около френските прозорци, които гледат към "Хан Аспарух" ... но също така е факт, че в момента, в който влезеш, се чувстваш леко неуместно. Говоря за себе си, защото влязох първа, заведението беше абсолютно празно. Казах, че съм за резервацията на еди кое си име... но продължих да се усещам не на място, след като няколко пъти ме попитаха... а всъщност... сигурна ли съм за коя резервация съм... До края на вечерта по нищо не личеше, че има други резервации. Както и да е. Моят вкус не е универсален, казах си... може пък на другите да им допадне. Очаквахме гост на нашата сбирка - една по-възрастна дама, за която имаше и букет цветя. Дадоха ни съд, в който да го сложим. Дотук добре.
Доматите си бяха с моцарела, козето сирене в салатата с орехи и сушени домати също беше както трябва. Менюто се върти около европейските бистро класики с рукола, паста, пилешко, свинско, телешко и риби цените са както навсякъде - между 7 и 9 лв. за салати, между 10 и 15 за основни, телешкото и рибите - повече зависимост от предпочитанията. То, това вече си стана някакво стандартно меню. От пастата с три вида сирена, обаче имах повече очаквания. Но, окей, казах си, решили сме да проверим как е тук, ясно е, че няма да повторим... и все пак вътрешно ме беше яд, че точно на това място се случи да си направим снимките за текста "Коледата е възможна", в който всяка от нас дефинира личната си рецепта за това как успява да съхрани усещането си за щастие, дори когато външните обстоятелства въобще не поощряват това състояние на ведрост и оптимизъм (за коледния брой на сп. "Мода"). Да, мястото "става за снимки", както ни увери Малвина, но не е "нашето място", както се оказа. Не е заведение, в което някоя от нас би се почувствала приятно и свойски.
Обслужваха ни сравнително прилично, не мога да кажа че са бавили поръчки и че са били нелюбезни, но някак бяха безразлични. Добре, няма да обръщаме внимание на това, обслужването никъде не е на бог знае какво ниво. Но финалния акорд беше НЕПРОСТИМ.
Като всяка група жени, която на тръгване най-много се суети и дърдори, и ние се закотвихме на вратата, за да си "доприказваме". В този момент, някой се сети, че сме забравили цветята за нашата гост-дама. И за наше ПЪЛНО ИЗУМЛЕНИЕ те вече бяха в кофата. Ние все още бяхме с единия крак вътре, а букетът не беше просто хвърлен, а СМАЧКАН И НАПЪХАН В КОФАТА С ФАСОВЕТЕ И ДРУГИ БОКЛУЦИ. А когато го поискахме, ни отговориха: "ВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ИСКАТЕ!!!"
Наистина не зная какво по-напред да попитам:
Защо изхвърляш цветя на гостите на заведението, след като все още са досами вратата, при положение, че е редно да ги гониш три преки, за да им ги дадеш?
Защо изхвърляш красиви, свежи цветя, които дори никой да не потърси, може да занесеш на жената у дома си или ако нямаш такава ... да дадеш на барманката, на случайна жена по улицата... и да усмихнеш вечерта й?
Защо изхвърляш цветя, вместо да им намериш приятно място в приятния интериор, за да доживеят своя естествен край красиво?

Нямам отговор на нито един от тези въпроси. Мога само да ви кажа какво направи нашата дама, за която бяха цветята. Изгледа ги отровно. Отвърна "Искам си ги". Сама бръкна в кофата с фасовете и спаси, каквото можа от букета си.

... Коледата е възможна. Ето как се спасява личното щастие и самоуважение - бъркаш в кофата с фасовете и откъсваш каквото можеш, от красотата, предназначена специално за теб. За нищо на света не си я даваш на безразличието, на безхаберието, на духовната нищета на външния свят.



2 коментара:

  1. Има нещо сбъркано в това заведение. Уж е направено като хората, ама не съвсем и обслужването беше доста странно. Един от сервитьорите слухтеше непрекъснато около масата. Жалко... на толкова хубаво мястое и има много потенциал!

    ОтговорИзтриване
  2. Да, да, историята е прекрасна като история, тъжна като действителност и очаквана за България (което прави нещата още по-тъжни)!
    @Sophie: Не става само мястото да е с потенциал, трябва и хората да са... :-/

    ОтговорИзтриване