четвъртък, 16 юни 2011 г.

За смисъла да се посещават обмислени кулинарни вечери




От месец юни, Димо Димов, в момента свързан с марката Cult Gourmet Catering, започна и презентация на авторска кухня в Търговски център ЕВРОПА, където впрочем се намира и DiVino.
23 юни беше един от най-горещите дни за 2011 г., затова в момента, в който в крайна сметка стигнах до този доста отдалечен от центъра бизнес център, се почувствах в рая. На външната тераса покривът е объл, стъклен и когато е топло по стъклото тече вода, която циркулира и създава усещане за истинска прохлада.
А след приятното просеко за welcome drink, бързо се сетих и какво означава думичката "щастие" - да правиш това, което обичаш и да изпитваш истинска наслада докато го правиш.
Колкото до разликата между ходене на ресторант, дори и най-квалитетен и посещението на авторски вечеря на майстор-готвач (chef), винаги ще предпочета второто, защото авторската вечеря е подготвена от избрани ястия, които са степенувани и се надграждат според вкусовите си характеристики, за да се получи завършеност, от която и сетивата са нахранени и ензимите в стомаха са доволни. Няма да навлизам в сериозен урок по анатомия, но в общи линии в устата си имаме 10 000 вкусови рецептори, които при добре обмислено подреждане на ястията, успява да задоволи нуждата на организма от шестте основни вкуса - солено, сладко, кисело, горчиво, люто и умами. ("умами" е онзи специфичен вкус, който се открива във водораслите, в пармезана, в пулпата на домата, бихте могли да се сетите за какво става дума, ако сте дъвкали кора от дърво, например. Не е смешно - бебетата обожават да "дъвчат" дървени, а не пластмасови неща - спокойно би могло да се каже, че "умами", макар и наречен така в Япония, е един от вкусовете, с които сме "закърмени" и никак не се учудвам, че сушито стана такава световна мания и нито един кашкавал няма да успее да заглуши въздействието на пармезана).
Когато ходим на ресторант, дори и много изискан, много често правим грешки да избираме няколко неща, които харесваме поотделно и ги съчетаваме с най-евтиното (или най-скъпото) вино, без връзка с отделните елементи в храната. При това положение, рискът от тежест в стомаха е доста голям. При авторската кухня това не може да се случи (или ако се случи, то готвачът не се е справил).
Не на последно място, по критерия цена-качество, авторската кухня е за предпочитане. Две предястия, великолепно студено сорбе, което изчиства вкусовите рецептори, основно ястие и десерт (общо пет единици вкусови експлозии) за 55 лева няма да откриете и в квартално бистро. Отделно, всяко едно от вината е обмислено като предложение, така че да се съчетае и с двете менюта, между които може да се избира. При положение, че най-скъпата бутилка е 51 лв., вечерята излиза ... направо без пари. Защото удоволствието превръща цената в символична.

Миди сен жак в букет от салати и дресинг от тобико хайвер и ягоди

Мидите сен жак бяха степенувани с карпачо от червен тон с хайвер от летяща риба, тартар от сьомга с гома уакаме (вид водорасли)
Карпачото от тон и тартарът със сьомга чудесно се съчета и с другата линия на менюто, стартираща с рукола с прошуто, пъпеш, ягоди и листа пармиджано.
Ние избрахме до края на вечерята да си останем бялото вино COSTAMOLINO Vermentino di Sardegna (в това меню на цена 23 лв.)

Сорбе от джинджър и ананас


Идеята на сорбето е пасирана и замразена плодова смес от плод и подходящи за този плод подправки, чиято цел е да изчисти вкусовите рецептори между две различни ястия или предястия. Комбинацията между ананас и джинджър е много добра, защото и джинджифилът сам по себе си има това свойство - да пречиства рецепторите. А по отношение на комбинацията от шестте вкуса, в случая, Димо Димов явно беше решил лютивият щрих да дойде от него.

Агнешко гръбче с овче сирене и дюксел от диви гъби в салата с рукола, левурда и спанак
Агнешкото много интересно надстрои рибните предястия. Усещането беше странно, но сякаш "издигна" стартерите на друго ниво.

Див лаврак в сос от билки и шам фастък, шафранов ризото кейк с омар

Това беше другото основно ястие от менюто. Лично на мен шафрановият ризото кейк ми беше скучен, независимо, че с омар мога да изям всичко.

Шоколадов флан, салата от ягоди с отлежало балсамико

Десертът беше общ и за двете линии на менюто и ... абсолютно уникален. Много пъти съм казвала, че не ям сладко (защото наистина не обичам) и когато някой си поръча десерт, мога единствено да се изкуша да опитам до две хапки. Този шоколадов флан, обаче си го изядох целия. Голямо достойнство е, че всъщност не беше много сладък, но "моето нещо" в този десерт бяха "коричките". Така и не попитах Димо Димов от какво са направени - то, като ти е кеф, спираш да питаш за подробностите. Това е другата особеност на усещането за щастие - подробностите стават маловажни.

Та, така. Има смисъл да се ходи на кулинарни вечери с авторска кухня. Покрай удоволствието, се създава и култура на хранене. А културата (във всяка една област) спестява много неудобства (кеш включително), защото по-малко се хаби време, енергия и пари в грешки.

Няколко думи и за Димо Димов
Димо Димов получи наградата "Ресторант на читателите" (на "Бакхус") през 2006 г. И впрочем я получи за близо година съществуване на ресторант Clasic, който вече не съществува. Много неща се промениха от тогава.
Това беше вторият готвач, с когото поисках да се запозная лично веднага след като опитах... коктейлните му хапки за една винена дегустация. (Първият, с когото поисках да се запозная още преди да започна да пиша за ресторанти и вина, беше Младен Чуканов, но там опитването беше много повече и менюто беше изключително забавно). С Димо поисках да се запозная заради коктейлна хапка, повтарям... Щях да се задавя, докато питах: "искам да знам кой го е направил това?".
Доста по-късно научих, че е изучил тънкостите в съчетаването между храна и вина в Елзас, на пасажерския лайнер Royalle Caribean и в ресторант "Au Crocodile" в Страсбург, който има три звезди на Michelin Guide. И повече от година го ползвах като консултант относно съчетанията на вино и храна за рубриката ми в Business Week.
Димо Димов беше причината и да направя премиерата на книгата "Секс, любов и други глаголи" в някогашния ресторант Clasic, вместо в някое литературно пространство. Не само защото бях невероятно сигурна в успеха на кетъринга, но и защото исках да вечерям там, когато гостите си тръгнат. Те не си тръгнаха дълго и май опитах единствено от една круша с шоколадова заливка, но това е една друга история.
Важното е, че най-сетне има причина човек да се вдигне и да отиде до Бизнес център ЕВРОПА, за да си достави удоволствие от авторската кухня на Димо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар