Всички вече разбраха, че виното "ни" свършва. Всеки път. Във всеки ресторант. То вече даже не е проблем, щото нещо като се повтаря предсказуемо, то вече и ти имаш предсказуема рутина да се справяш или примиряваш с него (и с мъжете е същото, би казала Pipilota).
Но животът е тъй шарен, че никога не пропуска шанса да те изненада, за да не те разкисне скуката.
В случая компанията не беше обичайния състав на Разбор, а шарена компилация от няколко добре тренирани Разбор-ки, един-двама самотни, симпатични и видели свят мъже, приятел - гей с нестендартен интелект и небрежен подход към живота, че даже и една постоянна двойка от онзи дискретен софийски елит, който няма да видиш по страниците на списанията, но пък ... С други думи, присъстващите не смятаха, чеç не е име на нов парфюм, а се окзаха твърде голям залък за персонала на Бунюел, свикнал с непретенциозния прясно-градски или пост-тинейджърски посетител.
Бяхме се събрали малко-много случайно, в превалящо за редовна вечеря време, след изложбени впечатления и с подхванати редица сладки теми. Тоест, бяхме в настроение за вино.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеИ така.... бяхме в настроение за вино, но вино нямаше. Тоест имаше, но по една бутилка от най-различни вина. Всички подробности са излишни, защото такъв ресторант вече няма и аз съм много доволна от това! Жалко за доброто място и прекрасната къща....
ОтговорИзтриване