сряда, 8 септември 2010 г.

Докато още е топло навън или места за спасяване на достойнството



Вярно, че не споделяхме много, но не сме пропускали случай да поглезим небцето с ароматни вина и вариации на летни салати и ястия, старателно вслушвайки се в съветите къде си струва да отидем. Посетихме и старите си явки - местата, на които се събирахме преди да започнем начинанието с блога. Все още са добри: и "Махалото" след ремонта, и "Жадната ламя" (нищо че не е сезон, нямаше как да не си вземем и порция ребра), и Guest House (на по-малки групи).
За съжаление и двата пъти, в които посетихме TAVAN, нямахме късмет с времето и панорамата към Витоша от терасата на върха на света. Бяхме вътре, където също е добре и като панорамна гледка включително. Но за TAVAN-а ще ви разкажем отделно. За сега мога само да кажа, че това абсолютно не е мястото за романтично уединение, независимо, че обстановката го предполага. "Обичайните заподозрени" бързо се прехвърлиха там. Срещи и от трите вида - на бивши, настоящи и бъдещи компании/приятели/приятелки/гаджета/съпрузи/колеги/бизнес-партньори... са много възможни. На този етап. Предполагам, че ще важи и за зимата, защото това е "модното място". Храната е чудесна - само половината меню прилича на онова в Mezze, има си чисто нови Tavan-ски специалитети, виното не свършва!!! (което рядко ни се случва). И все пак, не го броим за откритието на сезона, защото на този етап просто оправдава очакванията като "братче" на Mezze.
Откритието на сезона е ASADO - някогашната "Пчела", от миналата зима трансформирана в Аржентински ресторант. Стековете на снимката по-долу са от партито за откриването на сезона в градината.




Извън специалното парти за откриване на ресторанта, мръвките са точно толкова телешки, вкусни, сочни и с толкова много имена - чораско, ръмп стек, ентракот, ростбиф, рибстек - че определено са необходими поне пет посещения, за да разбереш, кое ти е любимо. А след това още пет, за да се увериш със сигурност... и след това още пет - за да опиташ нещо друго и така нататък. Въобще не бих искала да подценявам TAVAN-а като място за удивително добри стекове, но просто мястото за АРЖЕНТИСКИ СТЕКОВЕ е ASADO (в това отношение подценявам единствено Enoteca Uno, заради цените. Просто в ASADO човек може да си позволи финансово онова, което в Енотеката ... по-трудно).
В един от най-топлите дни на лятото, когато ние посетихме Градината, не беше уместно да опитваме толкова мръвки. Но поръчахме около пет пъти спаначения пудинг със сос от сирена. Всички бяха доволни от салатите си, които не записах прилежно. Моята беше с телешко бон филе, тиквички и зелена салата. Със совиньон блан на Trapiche си пасна чудесно. Лошото беше, че виното свърши точно когато решихме да опитаме и десерта Алфахорес - аржентински бисквити, бял и натурален шоколад, конденцирано мляко и пудра захар.
Самата аз не обичам сладко, ама наистина. Останалите от нашата женска група по различни причини отказват десерти (най-често не заради диета, а защото вече е свършило виното и разговорът е отишъл в посока къде ще пием по още едно, а не какъв десерт ще ядем), но винаги настоявам да поръчаме ЕДИН с 10 лъжици. И се случва да се чуе... "ммм искам и аз, но само за мен" :)
Репликата "Искам и аз от това, но само за мен" означава, че на някого нещо много му е харесало. Опитващ, на който започва да му се свива сърцето, че и другите си взимат, си поръчва отделно. Така или иначе, сметката най-накрая я плащаме общо, защото много се объркваме. Особено в бройката на бутилките вино.


И вътре обстановката е много приятна, изискана, без да е претенциозна, но докато още е топло, е грехота да не се седне в градината. Масите са сепарирани така, че посетителите могат да се виждат, но има доста по-голямо усещане за самостоятелност на компанията, отколкото на други места с градини.

НЕОБХОДИМО КРИЗИСНО УТОЧНЕНИЕ: Много добре знам, че е криза, много добре знам на колко хора са им намалени заплатите, закъсал бизнеса, получили са известие за уволнение, писма от данъчните, писма от банките, на които дължат кредити и какво ли не. Нещо повече - всяка една от нас го знае по себе си. Никоя от нас не е "цъфнала и вързала". Но това е една от причините женските ни сбирка да са A MUST.
Съзнавам, че разказвам за телешки стекове, чиито имена трябва да се проверят в кулинарна енциклопеди, за да се разбере какво точно означават, във времена, в които за много хора и кремвиршите са под въпрос. НО когато изглежда сякаш целият свят се е наговорил срещу теб, трябва, просто трябва да помниш, че имаш един човешки дълг към живота си - дългът към удоволствието. Преди да бъде промотиран във философски книги и есета, дългът към удоволствието съвсем не е измислен от скучаещи аристократи, които се чудят какво да правят с парите си, а от хора, които по различни причини са се опитвали отчаяно да си спасят достойнството.
Елизабет Гилбърт в "Яж, моли се и обичай" го обяснява така: "Не искам да обидя никого, като сравнявам прекалено себе си с многострадалните сицилианци (и тяхната ужасяваща бедност, постоянният гнет не просто върху доходите, а върху живота им, чиито култ към храната е пословичен). Въпреки това ще кажа, че същото нещо, което е помогнало на поколения сицилианци да запазят достойноството си, помогна и на мен да започна да възвръщам своето - а именно идеята, че оценяването на удоволствието може да бъде опора на нечия човечност. (...) Усетиш ли мъничка възможност за щастие по време на мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от калта - това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е (а също и твое човешко право) да намериш нещо красиво, без значение колко е крехко."
В този ред на мисли, не е цинично да призная, че се е случвало крехък телешки стек да е връщал оптимизма ми, че мога да се справя с различни видове кризи. При други жени шопингът има подобен ефект.
Местата, които посещаваме и срещите ни една с друга за всяка от нас и по различни причини са едно от нещата, които правим, за да си запазим достойнството и да поддържаме човечността си, вярата в любовта, приятелството, майчинството - всичките красиви клишета, от които е замесена харизмата на един човек. Това е причината да го споделяме с вас. Или както веднъж ми каза Celine, когато се бях паникьосала, че "този път наистина не знам какво да правя" - Whatever works! Просто трябва да не спираш да се оглеждаш за нещо красиво. Или мнооого вкусно. It's really work! It works that way...

Ресторант ASADO е партньор на City Club. С карта на City Club ползвате 10 % отстъпка

1 коментар:

  1. Като съвременен хедонист, съм си измислила една теория, която да ме отличава от хайманите. Тя е, че колкото си по-добър в нещо, толкова по-голямо удоволствие изпитваш от него, слееееееееееееедователно: дългът към удоволствието ни прави по-добри - любовници, работяги, майки, абе всичко! Дето се вика ако не можеш да си поръчаш, как ще ти хареса храната, винцето, мъжлето, късметчето и какво ли не още... Това са си компетенции! Сигурно не изпитвам и една стотна от кефа на Федерер, когато съм на корта, но не спирам да опитвам да се доближавам до него, макар и само с един удар на сезон. Е, тва е номера!

    ОтговорИзтриване