неделя, 10 октомври 2010 г.

Интересно = странно? Хм...

Освен член на нашата"единадесеторка", която е безпощадна в оценката си за ресторантите, които посещаваме два пъти месечно, аз съм член и на клуб "Винен наблюдател".
Във "Винен наблюдател" почти всеки месец правим съвсем отговорни "слепи дегустации" на вина, които присъстват на нашия пазар, оценяваме ги по всички сомелиерски правила. Обикновено имаме тема, за да не правим хаотичен избор.
Днешната тема бе "интересни" вина. Всеки трябваше и да обясни причината, поради която смята за интересно виното, което е донесъл.

(това "ДА")


Изключително странно се оказа напълно случайното дегустиране едно след друго на две коренно различни вина - едно сициалианско без никакви претенции на цена 3.70 и едно българско с големи претенции на цена цели 36 лева.
Българското Brandy Cask - каберне совиньон 2007 на изба "Поморие" ... не че не ставаше за пиене, но макар на нос да даваше някакви обещания за палавост и свежест, вкусът нямаше добра кореспонденция с тези обещания, а послевкуса ... направо ми стегна гърлото. Определено ми трябваше хляб, за да потуша "хватката" на начинът, по който танините и киселините са узрели.
Сицилианското Nero D'Avola La Cacciatora (без посочена реколта) също беше от типа "става за пиене", без да е нещо особено. Не блестеше с аромати и вкусове, но в общи линии е свежо, с някакво усещане за малини, масло и трева... точно в категорията "пивко" вино от непретенциозни пиячи. Кое му е странното - беше си вино от грозде. А българско вино от грозде за "няма и 4 лв.", просто НЯМА.
Жалко за кабернето от Поморие. Някога може би е било интересно... сега неговите 36 лева са прекалено странни в сравнение с долнокачествено сицилианско вино (доставната му цена нищо чудно да е и под 1 евро).

(вино от грозде за "няма и 4 лева")


(австралийското десертно вино YALUMBA абсолютно покри норматива на понятията "интересно" и "странно" - типично sticky wine с вкус на... туршия)



(това "НЕ")

Докато се чудех какво да избера, непрекъснато бях с усещането, че темата е "странни", а не "интересни" вина. И подбрах нещо, което не е точно вино, но симпатичните продавачки в магазина, от който всеки ден си купувам цигари и кафе, а често и вино, напоследък натрапчиво се опитват да ми продадат за "нещо уникално". Дълбоко в себе си имам упорита съпротива към напитки, които обещават да бъдат сладки и затова реших, че ще го взема, когато дойде време за дегустация. Така закупих за 18.90 лв., коктейлът на винена основа, с търговско име Trastena 2007. Смес от мерло и малини, обработени според технологията за правене на вино (това някак ми напомни за винарните във FarmVille, което допълнително засили парадоксалното изживяване на опитването). Това, че на мен не ми хареса се очакваше. Но когато дегустираш, има правило да се абстрахираш от личния си вкус и затова ще споделя мнението на колегите си: експериментът не е лош, но въпреки това е прекалено тежко и плътно. Би било по-успешен продукт ако беше по-леко, за да "търпи" слагане на лед и да наподоби ефекта на сангрията. Някои от членовете на клуб "Винен наблюдател" познаваха този коктейл на винена основа (по закон не може да се нарича "вино" и производителите са спазили това изискване) от момента на неговото създаване. И фактите са следните - производителите имат плантация за малини и наистина слагат много качествени плодове, но през 2008 г. наистина е било "интересно". Три години отлежаване за българско вино, било то и коктейл на винена основа, обикновено се превръща в проблем, който може да бъде замазан от определението "странен".
Trastena очевидно има и ще намира свои почитатели, но съветът към тях е да гледат годината на реколтата. За нас, при всяко положение цена от 18.90 не е цена, която си струва да бъде инвестирана в този коктейл на винена основа. Особено що се отнася до реколта 2007.

Имаме лоша новина и за изба Logodaj - Благоевград. Култовото им Nobile Rubin 2006 си е "заминало". Беше чудесно, факт. Аз лично съм изпила доста бутилки от него. Но беше анонсирано като вино, което може да отлежава. Повече от 5 години. Е, не може.
Впрочем, от любимата ми изба (признавам, че по отношение на Logodaj съм пристрастна, което е против правилата на клуб "Винен наблюдател") очевидно са наясно какво се е случило с Nobile Rubin 2006. То струваше някъде към 18 лева и те си струваха. Сега го продават за 8... и те не си струват.
За пиене не става и мерлото от серията с пентаграм на изба Поморие. То няма реколта, държи твърда цена от 8 лева, но е твърде посредствено. От грозде е, но... при толкова богат и конкурентен винен пазар, това не би трябвало да е достатъчно.

Истински интересните вина, при чието опитване изпитахме истинско облекчение за сетивата си... бяха френските Doria и Orca VI (най-горната снимка)
Doria 2008 на френската изба Marrenon е свежо и "звънливо" бяло вино, доминирано от сортовете верментино и гренаш бланк (vermentino, grenache blanc). Има приятен бледожълт цвят със сребристи нюанси. В носа се усещат комплексни аромати от жълти плодове, мед, карамел. Има обло и меко тяло. Във вкуса има фина горчива нотка като от кора на грейпфрут, лимон, но също така по-плътно усещане за печени лешници. Финалът му е дълъг и свеж. На фона, на всичко компромисно, което опитахме, цената му също е повече от свежа - 16.90 лв. Интересното и странното в неговия случай е, че за вино от Южна Франция, притежава неочаквана свежест.
Orca VI 2007, отново на изба Marrenon е от гренаш от 60-годишни лозя, които вече са и био. Има и съвсем малко сира, която му придава много деликатен, бих казала дори аристократичен нюанс. В носа преобладава усещането за зрял червен плод, тютюн, сушен костилков плод - като цяло има аромат на Коледа. Макар един от членовете на "Винен наблюдател" да каза категорично, че "тук надушва изневяра" - ароматите му създадоха асоциация за сладострастното изживяване на забранена страст. При всяко положение Orca VI е изживяване, което не се случва всеки ден и дълго помниш. И то за 19.86 лв.

Опитахме и десертното австралийско вино Yalumba, Botrytis viogner 2007 на Wrattonbully. То определено покри норматива и на понятието "интересно" и на "странно". В първия момент, носа имаше категорично послание за зрял мускат, вече тръгнал да ферментира... дори си представих пчелите около него..., в следващия момент ме лъхна на ... туршия. Точно така - и във вкуса беше точно туршия от зелени домати, краставици и някаква сладост като на дюля. Когато преодоляхме първото странно усещане, всъщност го възприехме като наистина "интересно". Определено би допаднало на всички, които харесват сладко-киселия вкус, защото наистина е направено много добре - като технология на правене на т.нар. sticky wines.

Подробните дегустационни бележки, както и оценките (по стобалната система) ще бъдат публикувани скоро на официалната страница на клуб "Винен наблюдател" в раздел "Комюникета"

В случая, ми е интересен и казусът защо все пак, повечето от нас, подсъзнателно направиха асоциация между "интересно" и "странно".
"Интересно" би трябвало да бъде творческа надстройка, алтернативен поглед, подход, но задължително върху стабилна основа.
"Странно" има по-скоро смисъл на "отклонение от нормата" и причината за това отклонение от нормата е по-скоро някаква нестабилност в основата, базова грешка и като следствие - странно развитие.
Явно у нас е масово разпространен феноменът нещата да се развиват върху базови грешки и нестабилна основа, че и понятията за надстройка и отклонение от нормата са започнали да се преплитат в подсъзнанието ни. А това не ми харесва много повече от срутилото се Nobile Rubin.
Чудя се и продължавам да експериментирам дали "обратния път" може донякъде да поправи грешките в базата. Например - да пиеш прецизно направени вина, за да може "на кръв да ти стане" усета за елегантност, финес и "нормалност" и така ... капка по капка... това да повлияе върху естетиката на съществуването ни въобще...


Няма коментари:

Публикуване на коментар