вторник, 26 октомври 2010 г.

Скарабар или за любовта

Когато откриха и открихме Скарабар 1 и Скарабар 2, изпищяхме Иху-у-у! Ето най-накрая нещо много българско, което може да бъде и много европейско.

Ама направо се влюбихме! Като всяка любов и тази се умиляваше на всяка подробност на любимото - радвахме се на простичкия и много измислен дизайн, лапахме простото и вкусно меню, вярвахме безусловно на истината за "най-пресните зеленчуци, най-истинската кайма, най-подбраното вино", шегувахме се с неопитния, но пък толкова сърдечен персонал.
А като издадоха и членските карти, направо се разтопихме. Отстъпката от 3%, 5% или колкото там беше, въобще нямаше значение, както няма значение 3 или 5 лева от сметката. Важно беше, че сме в клуба. Принадлежахме си със Скарабар.
Носехме си стилната черна карта до най-важните документи.
Показвахме я на верни приятели и ги заричахме, ама няма да водиш там кой да е.
Водехме там чужденци, които искахме да впечатлим, обяснявахме, ей на, нали искаше да видиш нещо съвсем българско.
Поствахме Скарабар на приятелите в чужбина и разправяхме, бе не всичко е чалга в БГ.
Даже писахме за Скарабар в блога ни през месец май - сигурно единствената публикация, в която имаше само дитирамби*, та даже Пипилота каза, е хубаво, де.

Като всяка любов и тази пренебрегваше леките недостатъци на любимото.
Не обръщахме внимание на това, че кюфтетата ставаха някак ... по-тлъсти, а телешкия дроб по-жилав. Е, какво толкова, че салатата миришеше на нитрати, случва се. Ми тоалетната била кофти, от многото посетители е.
То нали не разлюбваш любимото, само защото се случило мило да се уригне, като топ модел, който е хапнал свинско със зеле.
Нали картата Скарабар си беше наша. Не можеш да се сърдиш за нищо, когато накрая извадиш картата и заявиш на света, ето аз съм тука, с тебе съм, със Скарабар съм. Част съм от клуба. А и от съседната маса един интересен мъж извади същата карта, харесваме едни и същи неща, заговорихме, завързахме флирт, завършихме сутринта.

Но любовта свърши бързо и внезапно, когато ни отнеха картата. Свалиха ни на земята бързо и безмилостно. Обясниха, не сме правели 500 лева на месец оборот. Любимото ни каза, всъщност не било любов, било само сделка. Като да идеш на околовръстното шосе.
Приземиха ни. Страдахме, ама ще се оправим.
Пак сме в БГ, то чалгата пее, че любовта си има парично измерение, ама ние не слушаме чалга.
По света - ходили сме и сме видели - има любов, заради любовта. Дават ти карта, защото така ставаш техен, принадлежиш си. Картата ти важи и след десет години, навсякъде по света. Ама по света.
Тука е така и затова Скарабар вече не е магия, а кръчма. Една от многото. Каква да е. Може и да отидем някой път.

*дитирамби - хвалебствено песнопение, изпълнявано в чест на бога на виното и веселието Дионис. О, бедни ми Дионисе, къде са тези, които те почитат!

2 коментара:

  1. Сега, като се доближихме толкова много до идеалното, че сме му влезли в счетоводството - така ни се пада. Е, поне да споделя една кулинарно-лингвистична находка на мъжа ми. След последното ни пребиваване там, той пи само уиски и гледаше с ужас в чиниите на другите, защото установил, че "на скарата са сложили някакъв садист, който прави всичко черно, като изсушава и се гаври с храната на хората!" Още по-потресен беше, че народът, увлечен в сладки приказки лапа и не гледа какво яде, вместо да се вдигне на бунт и с дружни усилия да утрепа поне ония на скарата, пък после който иска да поема отговорността. То май с всичко е така в милата ни държавица, само дето още не са почнали да ни прибират паспортите за недостатъчна консумация...

    ОтговорИзтриване
  2. Като страна, пристрастна и към мнението на приятелките, с които сме създали този блог за безпощадна оценка (в крайна сметка) на ресторанти и прочее места, но и към собствениците на "Скара бар" (в случая няма да крия, че са приятели, чиито начинания уважавам), искам да внеса едно уточнение - за да има и баланс в цялата работа.
    Когато аз поисках карта за намаление, условията за оборота ми бяха обяснени от сервитьор в "Скара бар" и си прецених, че те не ме устройват. Тоест, единственото, на което аз съм свидетел, е че условията за ползване на намаление се уточняват предварително. От там насетне, е въпрос на избор.
    За протокола - след инцидента с нашата блогърка, Джуди Гарланд, "Скара Бар" ще направи едно малко бюрократично въведение, но очевидно необходимо - клиентите, които искат карта за намаление, ще се подписват, че са запознати с условията.
    Останалото е въпрос на вкус и избор.
    Да, "Скара бар" е кръчма. Това е била концепцията винаги.Поне доколкото аз знам.
    И поне на мен ми се искаше, в блогът да се коментира друг тип кулинария - храна от по-висок клас. През ум не ми е минавало, че ще става дума за кебапчета. Знаех, че ще е трудно. И отново ще го преживея.

    ОтговорИзтриване